Правителството на турския президент Реджеп Тайип Ердоган не се справя със сложните геополитически предизвикателства на съвременността, пише списание The Economist, цитирано от РИА Новости.
Част от проблема на Турция се крие в неспособността за тънка дипломация, особено актуална в условията на подновеното противопоставяне между Русия и НАТО. Анкара не успява да изгради добри отношения с най-близките си съюзници, особено с Евросъюза, явяващ се основен търговски партньор за Турция, отбелязва изданието. Вместо стратегическо сътрудничество доминира прагматичният подход – европейските страни, опасяващи се от влошаване на миграционната криза, предлагат на турското правителство да затегне контрола на границата със Сирия в размяна на възобновяването на преговорите за членство на Анкара в ЕС. Правителството на Ердоган от своя страна е повече обезпокоено от това как да накара Европа да направи по-големи отстъпки.
„Отношенията не могат да бъдат наречени топли. Повечето европейски правителства гледат на Турция по-скоро като на буфер, отколкото на партньор”, пише списанието.
Страната се намира пред заплаха от изолация, и инцидентът с руския изтребител Су-24 подчерта реалността от подобна заплаха, добавя The Economist. Епизодът на сблъсъка с Москва се превърна в санкции от страна на Русия, загубите от които се оценяват на 0,7% от турския БВП. Нещо повече, Анкара в голяма част потребява газ от Русия, а портфейлите на турските строителни фирми за пълни с руски договори на стойност над десет милиарда долара.
„Турция рискува да се впусне в непланирана, но потенциално скъпоструваща борба“, пише изданието.
Сериозна заплаха за Анкара станаха последствията от нейната политика в Сирия. Списанието обръща внимание на двата атентата в Турция: през октомври миналата година над сто души загинаха в Анкара след взривове на марша на профсъюзите и кюрдските активисти, а през януари тази година взривове избухнаха и в Истанбул. И в двата случая властите обвиниха за атентатите радикалите от „Ислямска държава“, припомня изданието.
„За страната, считаща себе си изолирана от близкоизточната нестабилност, двата последни атентата от ИД (октомври и януари) станаха голямо сътресение”, отбелязва изданието. Турция твърде дълго се заиграваше с радикалните ислямисти в Сирия, тъй като те се бореха срещу режима на Башар Асад, и събитията в Анкара показаха неподготвеността на Ердоган да признае, че подобна политика е опасна и заредена с разплата, обобщава The Economist.