В Турция се разгръща още един преврат: този път на привържениците на политиката на Ердоган срещу онези, които не са съгласни с него, пише The Telegraph.
„Опитът за военен преврат, който бе осъществен преди няколко дни от група офицери, може и да не се увенча с успех, но сега в пълен ход върви друг преврат – този, който привържениците на Ердоган устройват над опонентите на все по-авторитарния стил на управление на президента“, пише авторът на статията, специалист по въпросите на отбраната и международните отношения Кон Кофлин.
Според него, НАТО след това вероятно ще изключи Турция от състава си: турският президент не оставя никакъв избор на военния алианс.
Кофлин отбелязва, че Турция винаги е играела много важна роля за НАТО, затова трябва да се отнасяме сериозно към намеренията на алианса.
В периода на Студената война нямаше съмнения за важната роля на Турция: американските самолети можеха да се окажат до границите на СССР в рамките на час след излитането от турските бази, пише Кофлин.
Сега Турция е особено необходима на НАТО, заради близкото й разположение до Ирак и Сирия, чиято територия се превърна в епицентър на ожесточен военен конфликт.
„Затова фактът, че Вашингтон открито говори за възможността да се прекрати членството на Турция в НАТО показва доколко силно са се влошили отношенията между Анкара и западните й съюзници след обречения на провал военен преврат“, твърди журналистът.
По думите му, въпросът за възможното изключване на Турция от военния алианс възниква на фона на „затягането на гайките“, което Ердоган започна да провежда след събитията около преврата миналата седмица. След края на опита за преврат в Турция са уволнени или арестувани хиляди военни, служители на полицията и адвокати.
Сега дойде ред и на образователната система – над 15 хил. университетски преподаватели бяха отстранени от работа заради това, че уж подкрепяли Гюлен Фетхуллах— който живее в САЩ и е ислямистки проповедник, когото обвиняват в организиране на турския метеж. Освен това, над 1 500 декани от турски университети са призовани да си подадат оставката.
В миналото Турция успяваше да се задържи в НАТО, дори въпреки репресивните мерки на правителството към собствените му граждани.
Сега обаче, много европейски лидери от НАТО са недоволни от турския президент. Някои и до днес негодуват, защото считат, че точно Ердоган в голяма степен е провокирал европейската миграционна криза, след като не можеше да пресече дейността на превозващите бежанци контрабандисти. Опасенията за връзките на режима с групировките на ислямисти-радикали в Сирия също са налице.
В идеалния свят би било изгодно за всички, ако Ердоган се бе отказал от опитите да превърне Турция в ислямистка република в ирански стил и по този начин да запази мястото си на масата за преговори с НАТО. „Но ако той и в бъдеще ще се придържа към радикалния си ислямизъм, то НАТО няма да има никакъв избор, освен да се избави от проблемния си турски съюзник“, заключава Кофлин.