Pretoria News: СССР плати огромна цена за победата

Pretoria News: СССР плати огромна цена за победата

Публикувано от:

Присъствието на Джейкъб Зума в Москва на тържествата по случай 70-та годишнина от победата над нацистка Германия ни припомнят за историческото значение на това събитие, а също и за доблестното участие в тази война на Южна Африка.

Заедно с нас на празника 9 май бяха ръководителите на бившите съветски републики, а също лидерите на Китай, Куба, Индия, Венецуела, Зимбабве и други страни.

Южна Африка влезе във войната като член на Британската Общност.

Войските на Южна Африка по време на Втората световна война се сражаваха за освобождението на Етиопия от италианските агресори, участваха и във военните кампании на съюзниците в Северна Африка и Италия.

Правителството на Jan Smuts набираше в армията представители на чернокожото население и създаде “отрядите на туземците”. На последните им беше забранено да носят оръжие и те даваха караул с копия и палки, предизвиквайки смях. Много от тях проявиха изключителна храброст като санитари, спасявайки ранени.

Лукас Маджози и Джоб Масеко получиха високи военни награди за изключителната си храброст.

Маджози спаси на фронта огромен брой бели южноафрикански войници, макар самият той да беше няколко пъти ранен. Масеко бе взет в плен и изпратен на работа на пристанището заедно с други военнопленници, където разтоварваха немски кораби. Там той тайно внася на кораба взривно устройство и го потопява.

Избягал и след няколко дена скитане из пустинята се присъединява към подразделението си.

Ако тези мъже не бяха чернокожи, те щяха да получат най-високите военни отличия. Но расовата дискриминация толкова силно бе пуснала корените си в южноафриканската армия, че загиналите черни и бели бяха погребвани отделно. В края на войната такива герои като Маджози и Масеко, а също всички африканци, които доблестно служеха в армията и воюваха за освобождаване на света от фашисткото робство, получиха за награда шинели и велосипеди.

На бойното поле загинаха около 12 хиляди южноафриканци.

Победата над фашизма спаси света от поробване и катастрофа. Победата предизвика разпада и гибелта на колониалната система, доведе до обявяване на независимостта на Африка и до въоръжена борба за освобождение, такава като нашата. Тези борци за свобода получиха пълната подкрепа на СССР и социалистическия лагер.

Зума и представителите на неговото поколение бойци от въоръжените отряди “Умконто ве сизве” (“Колието на нацията”), въоръженото крило на АНК, влизащо в състава на ЮАР), а и младежите от въстанието в Соуето и техните колеги от Зимбабве, Намибия, Ангола, Мозамбик, Палестина, Виетнам и Куба получиха огромна помощ и подкрепа от безграничния интернационализъм на СССР и социалистическите страни.

Именно на този фон трябва да разглеждаме и тълкуваме последствията от Втората световна война.

Какви бяха причините за избухването й и кой победи в нея?

Настоящата годишнина е съпътствана от сериозни разногласия, свързани с това, че западните лидери бойкотираха празника в Москва.

В нашата държава младежкият лидер Мсебо Дламини от Студентския съвет неотдавна изрази възхищението си от Адолф Хитлер. А много коментатори от целия свят се стремят да посеят съмнения за ролята и приноса на СССР в тази война. Затова сме длъжни да кажем истината.

След огромните сражения съветската Червена Армия нанесе съкрушителен разгром над врага и през май 1945 г. завзе Берлин. Използвайки думите на Уинстън Чърчил, тъкмо съветската Червена Армия “измъкна цялата нервна система” на хитлеровските войски.

Каквото и да говорим за дейността на Сталин по време на чистките през 1930-те години, които сериозно отслабили съветските въоръжени сили, неговата роля за сплотяването на народа в годините на войната е била значителна.

За съжаление, от годините на студената война и с появата на настоящите геополитически фактори, западните държави се опитват да пренапишат историята. Днес Русия е противник, а огромното уважение и признателност, което светът някога изпитваше към страната за ролята й по време на Втората световна война, понастоящем грубо се изкривяват.

Тревожните данни от социологическите проучвания в Америка и други държави показват изумителното невежество на хората, които не знаят кой е участвал във войната и с каква цел се е водила тя.

Пропагандата от времената на студената война гласи, че главна роля в разгрома на Германия са изиграли Великобритания и Америка. Най-често се дава за пример “Битката за Британия”, победата на фелдмаршал Бернард Монтгомъри над войските на Ромел в либийската кампания през 1943 г. и англо-американският десант в Нормандия през юни 1944 г., чрез който се открива Втория фронт, докато в същото време немците панически отстъпват под натиска на съветските войски.

Без съмнение, тези и прочие театри на военните действия са били важни, а воюващите там войници са проявили чудеса от храброст и саможертва в името на разгрома на фашизма. Но не може да има и сянка на съмнение това, че главният театър на войната се е намирал на Източния фронт, където Германия е воювала със СССР. Тази война започва на 22 юни 1941 г., когато Хитлер напада СССР с най-крупните си и добре въоръжение войски за цялата история на Германия. Неговата цел е била нито повече, нито по-малко пълното унищожаване на Съветския съюз.

Хитлер е бил толкова сигурен в успеха си, че започнал да се хвали със завземането на Москва и Ленинград още на 6-та седмица от нахлуването си, изпращайки покани за банкета, който смятал да спретне в Ленинград. Но агресорът бил спрян до вратите на Москва и Ленинград, с цената на невероятни усилия и благодарение на огромния героизъм, бил спасен.

Ленинград бил 900 дена под блокада, подложен на безкрайни авиоудари и артилерийски обстрели, а от глад загинали почти един милион жители.

Ситуацията се изменила по време на сраженията за Москва, а в резултат на Сталинградската битка, която се смята за преломен момент във войната, защото там е разгромена нацистката армия. Също там са взети в плен 300 хиляди немци, а също толкова са убити.

Загубите на СССР са три пъти по-големи. Но от този момент агресорите започнали да отстъпват. Последният опит немците да завземат стратегическата инициатива била Курската битка през лятото на 1943 г., по време на която става факт най-голямото танково сражение в историята на човечеството. Нацистите отново са разгромени, благодарение на превъзходството, решителността и силата на оръжието на съветските войски.

Отстъплението се превърнало в единствената възможност за врага и нацистите отчаяно се сражавали, опитвайки се да задържат в свои ръце територията на Германия и столицата на Хитлер.

През 1944 г. вече всичко било предопределено. Тогава западните съюзници открили фронт в Нормандия, провеждайки труден десант на войските по море, по време на който проявили огромна храброст и понесли значителни загуби. Кулминацията на войната била битката за Берлин, по време на която Червената Армия окончателно разгромила нацистите, които капитулирали на 8 май 1945 г. Войната в Далечния Изток завършила през август, когато Америка хвърлила атомни бомби над вече победената по онова време Япония. Общопризнато е, че унищожаването на Хирошима и Нагасаки е било напълно излишно и погрешно действие, но то довело до гибелта на 350 хиляди мирни жители. Това било сигнал за СССР, че неговият минал съюзник вече притежава невъобразима мощ и благодарение на монопола си над атомното оръжие може да направи това, което не съумяла да направи Германия.

Злобният хитлеровски министър на пропагандата Гьобелс вече бил предсказал, че с победата на СССР над Европа ще се спусне желязна завеса. В последните дни на войната нацистите се надявали, че Америка ще се съгласи на примирие с тях, а в качеството си на съюзници те ще могат да тръгнат срещу СССР и комунизма.

Но германският милитаризъм отишъл твърде далеко. Опитът на Италия под властта на Мусолини и Япония да заменят Британската империя с нов световен фашистки ред бил непростим. Следвоенната геополитика породила нов разлом на международната арена. Чърчил предупредил американците в речта си във Фултън през 1946 г., че те заедно с Британия трябва да сложат край на съюза си със СССР и да открият нов фронт по време на студената война.

Няма приемлива причина, която да подтиква западните лидери към подобно оскърбление – да бойкотират тържествата в чест на съюзниците си от времето на Втората световна война и техните огромни жертви, поднесени на олтара на победата.

Западът ражда лъжи и пропаганда, за да скрие истинския характер на Втората световна война, да скрие огромния дълг, който той има пред руския и бившите съветски народи.

Няма съмнения, че именно тези народи понесоха огромната тежест във войната, което и спаси света от фашизма. Но западните лидери, действайки чрез НАТО, отново се опитват да създадат около Русия обръч от враждебни държави. В Украйна те подкрепят неонацистите, които безнаказано убиват хора по улиците. Те поощряват Киев, който подлага под непрестанни удари Донбас, намиращ се на изток до границата с Русия.

Загубите във Втората световна война са около 60 милиона човека. Около 27 милиона от тях са съветски граждани. Общите загуби на американските и британските войски са 900 хиляди. Тук не влизат огромните разрушения на територията на СССР, където са унищожени хиляди и хиляди села, градове и цялата инфраструктура. Ако не смятаме Пърл-Харбър, големи удари по американска територия не е имало.

Добре известно е, че нацистите унищожават в газовите камери 6 милиона евреи. В нацистките лагери на смъртта загиват милиони комунисти, цигани, поляци, славяни, антифашисти от Германия и цяла Европа, а също хиляди и хиляди военнопленници.

Невероятната кървава разправа над бойците от антифашистката съпротива, над мирните жители, над жени и деца, била факт в цяла Европа. Имперската армия на Япония нанася огромна вреда и извършва многобройни военни престъпления в Азия. Само в Китай тя унищожава 7 милиона мирни жители и три милиона военнослужещи.

Тежки загуби понася Корея и много други страни.

9 май е празник за всички, които имат принос във войната против фашизма.

Когато по геополитически съображения се скрива истината, младежите по света са лишени от възможността да усвоят уроците от историята. В много държави на Европа отново надига глава фашизмът. Тази зараза може да се разпространи и затова тя трябва да бъде спряна, проявявайки такава решителност и единство, които светът видя в годините на Втората световна война.

Рони Касрилс, бивш член на кабинета на министрите и командир на въоръжените сили на АНК.

Автор: Петя Паликрушева

Източник: http://worldtodaybg.com