Вместо да се стреми към безусловна победа в Сирия, САЩ е време да избере по-малко патетична цел: завършване на войната с най-малки загуби – пишат анализаторите Гордън Адамс и Стивън М. Уолт в публикация в The New York Times.
В продължение на четири години американската политика в Сирия е изграждана върху желанието да се вярва, че „умерената” сирийска опозиция представлява нещо повече, отколкото всъщност е. Сега, когато Русия влезе в играта, отговор на правителството станаха още по-големи упования при едновременно осъждане на Москва.
„Колкото и отблъсващи да изглеждаха за мнозина американци и европейци действията на руския президент Владимир Путин в Крим и на Украйна, намесата на Москва в Сирия може да се окаже първо проблясване на надеждата за измъкване от това блато”, се казва в публикацията.
Според журналистите, руският президент е прав, че само стабилно правителство и сигурност ще позволят на сирийските бежанци да се завърнат у дома.
Според авторите, Русия има в Сирия ценни лостове за влияние, които сега липсват на САЩ: военна поддръжка на земята, връзка със слабия, но все пак функциониращ режим в Дамаск, работещи отношения с правителствата на Иран и Ирак, споразумение за обмен на разузнавателни данни с тези две държави, които може да включат ирански съюзници като „Хизбула”.
Само чрез съвместни действия с Русия САЩ могат да противостоят, да спрат и да унищожат ИД, са уверени анализаторите, като считат, че дори частичното съвпадане на американските и руските интереси се явява най-обещаващия път към решаване на проблема.
„Американските власти трябва да престанат да удрят с юмрук по масата заради руската намеса, да признаят, че студената война е в миналото, и да се заемат с държавното управление”, обобщават авторите на публикацията.