Желанието на Одеса да получи свободата си по примера на Донецк и Луганск може да се превърне във втора криза в южната част на Украйна, твърди журналистът от Nations Presse. Той смята, е произволът на неонацистите в страната е по вина на Запада, защото престъпниците са сигурни, че ще останат без наказание.
Украинските неонацисти не пожалиха дори паметника на Ленин (който някога подари Донбас на Украйна), нито мемориала в памет на жертвите на холокоста, отбелязва Жак Фрер в Nations Presse. Според него, зад тези „проевропейски вандали“ стоят по-страшни престъпници, но водачите им са във Вашингтон, а виновните едва ли ще бъдат наказани.
Докато е в ход примирието, слабата украинска армия прави всичко, за да се приведе в боен вид, а американските експерти, пристигнали, за да „укрепят сътрудничеството между Вашингтон и Киев“, играят главната роля в този театър, смята журналистът. Фрер твърди, че американските компании са хвърлили око на Донбас и договорите ще бъдат подписани до дни, защото тук става дума за пари, при това много пари от ресурси.
В момента 88 от 93-те рудника се намират под контрола на опълченците, правителствените сили могат само да се консултират с американските военни специалисти. Опълчението също не стои със скръстени ръце, формира нови отряди, възстановява инфраструктурата, унищожена от прокиевските войски. Дори доброволците от Франция, Сърби, Бразилия и Испания са тук, за да помогнат в борбата за свобода, добавя авторът.
Най-активните бойни действия в момента се водят в района на международното летище в Донецк, където силите на опълчението постепенно, „настъпвайки метър след метър“, извоюват територия от зле подготвените и неопитни украински войници, а също и от „наемниците“ – професионални военни от съюзните държави, пише Фрер в Nations Presse.
В същото време Одеса, вдъхновена от примера на Донецк и Луганск, които постигнаха „особен статут“, също поиска автономия. И дори спомените за пролетните трагични събития, когато повече от 50 човека бяха изгорени живи по вина на „Десен сектор“, както се предполага, „не намалиха желанието им за свобода“, коментира авторът.
Жак Фрер се отнася скептично към този „демарш“. Автономията на Одеса би се превърнала в истински удар върху режима в Украйна и още по-силно би разпалила жаждата за независимост в Донбанс. Това най-важно след Мариупол пристанище е последната точка, в която властта в Киев се крепи, където тя граничи с проруското Приднестровие.
Кризата изкара пред опълченците страшни открития. На териториите, оставени от украинските войски по време на отстъплението им, всеки ден бойците откриват масови гробове на мирни граждани и понякога на военни, на чиито тела се виждат следи от изтезания. Дори представителите на световната общност, която до днес игнорираше подобна информация, този път не можа да затвори очите си за престъпленията. Експерти от Великобритания, Франция, България и Литва, присъстващи при отварянето на масовите гробове, са били шокирани от видяното, отбелязва Фрер.
Фрер допуска, че независимо от гласността около военните престъпления, виновните едва ли ще бъдат наказани. Журналистът предполага, че сред потенциалните престъпници има немалко представители на радикално-националистическата партия „Свобода“. „Както по време на войната в Босна и Херцеговина, американците и техните съюзници особено внимателно укриваха отговорните за престъпленията срещу православните сърби“, така и сега убийствата на хора в Донбас могат да останат безнаказани.
worldtodaybg.com