Европа реализира действително абсурден сценарий – споразумение за борба с миграцията, в рамките на което Евросъюзът заделя за Турция 3 млрд. евро и активизира преговорите за членство по-скоро да задоволи користолюбието на президента Реджеп Ердоган, пише коментаторът Андрей Казонта в американското издание National Interest.
Европа би трябвало да се пази от съвместни начинания с Турция, заплашващи да поставят под заплаха принципите, върху които е построена интеграцията в ЕС. Удивително е доколко лицемерно под натиска на кризата ЕС можа да си затвори очите пред многобройните нарушения на правата на човека от страна на Анкара и започна да преговаря по исканията на Ердоган.
При лавината от информация за турските доставки на оръжия за джихадистите в Сирия и нефтените машинации на Анкара е неразбираемо как Турция може да помогне при решаване на кризата, за чието задълбочаване тя самата спомага. Съвсем абсурден обрат придобива това споразумение след инцидента със сваления Су-24. Докато Турция проявява военна агресия по отношение на Русия, нанасяща усилени авиоудари по ДАЕШ („Ислямска държава”) в отговор на терористичните атаки в Париж, Лидерите на ЕС разчитат на ефективно сътрудничество с Ердоган, се учудва National Interest.
Най-сериозен дял в сключването на тази „мръсна сделка”, както нарекоха споразумението обществеността и медиите, внесе Ангела Меркел, която оказа натиск върху лидерите на страните от ЕС, за да ускорят преговорите.
Решително против проекта още в началото се изказаха лидерите на страни от Източна Европа. Унгарският премиер Виктор Орбан заяви: „Ние не искаме преговорите с Турция да дават повод да се счита, че Анкара е нашата последна надежда за спасение”.
Ако се вярва на думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, Европа действително няма други варианти, освен да сключи сделка със страната, чиито принципи и цели силно са се отличавали от европейските в продължение на цялата си история, обобщава National Interest.