Изразеният спад на цените на петрола може да доведе до нова глобална финансова криза, твърди журналистът от вестник Le Figaro Ейят Газан.
Става дума за спукването на „спекулативния балон”, който е свързан с огромната задлъжнялост на предприятията от шистовия сектор, на чиято доходоносност оказва катастрофално влияние спада на цените на петрола. В четвъртък барел нефт WTI струваше 28,69 долара, а марка Brent се продаваше на цена от 28,26 долара. Като цяло от средата на 2014 г. цената на „черното злато” се срина с над 75%.
При цени под 60 долара за барел оцеляването на добиващите нефт компании става трудно заради затруднено изплащане на дългове. На енергийния и на минния сектор принадлежат 30% от пазара на „мръсните” облигации с голям риск – общо 400 млрд. долара, като 250 млрд. са на енергийния сектор.
„Само най-малките компании от сектора, пускащи облигации, са задлъжнели 83 млрд. долара”, съобщава Бенжамин Луве, управляващ суровините в компанията Ofi Asset Management.
Сондирането на шистовите пластове изисква кредити. Когато цената на нефта била 100 долара за барел, предприемачите убедили банките, че ще спечелят огромни доходи, и те били кредитирани. Падането на цените на петрола обаче, промени ситуацията. Банковите регулатори призоваха финансовите учреждения към предпазливост при кредитиране на компании, намиращи се на границата на банкрута, пише Le Figaro.
През 2015 г. според юридическата фирма Haynes & Boone LLP, 42 производители на нефт и газ претърпели крах. През сегашната година тази тенденция, според анализатори, може да продължи.
Ситуацията носи негативен характер и за големите банки: макар рискът за техен банкрут не е голям, те се сблъскват с осезателни финансови загуби. А за регионалните банки такава заплаха е още по-значима, пише Ейят Газан.
Според анализатори, взривът от спукването на „балона на шистовото масло” може да се окаже твърде осезаем.