Русия е права в твърденията си, че САЩ са нарушили обещанията, касаещи се за разширяването на НАТО, пише американският експерт по международна сигурност Джошуа Шифринсън в статия за LA Times.
По думите му, докато представителите на Запада обвиняват Русия в „провокации“ и твърдят, че тя застрашава Европа, Москва разказва друга история.
Според нея, Русия е потърпевша страна, която е принудена да мисли за собствената си отбрана. Представителите на РФ твърдят, че през 1990 г. по време на преговори със СССР САЩ са уверили, че военният съюз НАТО няма да се разширява на изток.
„Западът решително протестираше, заявявайки, че подобна сделка не е имало. Стотици меморандуми, протоколи и разсекретявания на американските архиви обаче, показват точно обратното“, твърди авторът.
По думите му, тези документи „не правят Путин светец“, но доказват, че твърденията, че Русия е „хищник“ не са обосновани.
След като проучил съответните документи Шифринсън представя следната картина.
След падането на Берлинската стена през 1989 г. възникнал въпросът чий съюзник ще бъде Германия – на САЩ, тоест НАТО, или СССР, тоест Варшавския договор, или на никой. И в администрацията на Джордж Буш решили, че обединена Германия трябва да стане част от НАТО.
През февруари 1990 г. САЩ направили на Русия предложение, чието съдържание разкрива стенограма от преговорите в Москва. Според нея, тогавашният държавен секретар на САЩ Джеъмс Бейкър е изявил готовност да предостави на СССР железни гаранции за това, че съюзът няма да се разшири „нито със сантиметър“ в замяна на подкрепа на американската позиция за Германия.
След по-малко от седмица Михаил Горбачов се съгласил. Не е сключвана никаква формална сделка, но и за двете страни е било очевидно, че става дума за „услуга за услуга“: Горбачов подкрепя съюза на Германия със Запада, а САЩ ограничават разширяването на НАТО.
Вътрешните меморандуми и записи на представителите на администрацията на Джордж Буш показват, че още същият месец САЩ са размислили и са решили, че не е в техен интерес да се отказват от разширяването на военния алианс.
През октомври те вече обсъждали въпроса кога именно трябва да дадат да се разбере на „източноевропейските демократи“, че НАТО е готова да ги приеме. В същото време американците продължавали да се опитват да убедят руснаците, че интересите на Москва в тази ситуация се зачитат.
„Затова няма нищо учудващо във факта, че Русия бе възмутена, когато Полша, Унгария, Чехия и балтийските страни започнаха да получават покани в НАТО от средата на 90-те години“, обяснява Шифринсън.
Според него разширяването на НАТО не оправдава „войнствеността на Путин“, но фактите сочат, че недоволството на Русия е оправдано и че с политиката си САЩ са спомогнали за увеличаването на напрежението в Европа.