Сега, когато краят на сирийския конфликт вече е близо, повечето сили, които в продължение на четири години се бориха срещу (сирийския президент) Башар Асад, променят подхода си, за да спечелят благоразположението на двете нови главни действащи лица на международната арена: Иран и Русия, пише италианското издание Il Giornale, предаде РИА Новости.
Терористичните актове в Бейрут и в Париж са доказателство, че Халифатът отстъпва както в Сирия, така и в Ирак, а след военната намеса на Русия вече няма същата медийна, икономическа и дипломатическа подкрепа, която в началото му даваше Западът, отбелязва авторът.
Картите на масата на международната общност внезапно се разместиха. Сега повечето от онези, които четири години се бориха с Башар Асад, се опитват, макар и с умерена позиция, да се приближат до победителите – Русия (и Сирия). Във Франция четирима представители на дясноцентристките сили – Доминик дьо Вилпен, Франсоа Фийон, Ален Жюпе и Никола Саркози (който дори бе в Москва, за да се срещне с руския президент Владимир Путин) след гласуване в Брюскел за въвеждането на санкции заявиха, всеки от свое име, че е абсурдно да се възприема враждебно отношение спрямо Русия и да не се признава поражението в Сирия.
Германия, която от самото начало поддържа неутрална позиция, сега призовава за диалог с Москва и Техеран. В САЩ на преден план излизат дисиденти от милитаристичната външна политика на страната, включително сенаторът-републиканец Ранд Пол, който публично призна „мълчаливото одобрение“ на Щатите за създаването на „Ислямска държава“ (ИД). Дори и в Италия представители и на левите, и на десните сили, открито предлагат пълна подкрепа за дипломацията на Кремъл. На срещата на върха на Г-20 в Анталия турският президент Реджеп Ердоган отправи остро послание към ИД, а Барак Обама, известен с острия си тон към Путин, дори отдели 20 минути за личен разговор с него, за да спаси собствената си кожа, отбелязва авторът на статията.
Подобна „смяна на убежденията“ не е свързана с нищо друго, освен с международната роля на Иран и Русия, които западната преса само преди шест месеца изобразяваше като страни в изолация и на прага на икономическа рецесия, а сега се оказват водещи военни сили на регионално и глобално ниво. Как се мени мнението, когато всичко наоколо се променя…
Има хора, които си измиват ръцете, такива, които се опитват да прикрият годините на съучастничество с тероризма и такива, които напротив – се опитват да се възродят политически като скочат в групата на победителя. Последните залагат на кратката памет на хората, но дълг на журналистите е да напомни откъде идват.