Турция продължава да пропада в пропастта, макар че само преди няколко години в западната преса се появиха заглавия от сорта на „Турция се развива“, а държавните дейци и експерти на САЩ и Европейския съюз характеризираха турските власти като „модерни, демократични, ориентирани към реформи проевропейски мюсюлмани“, смята анализаторът на Hurriyet Daily Бурак Бекдил, цитиран от РИА Новости.
По-рано на Запад смятаха, че Турция може да се превърне в образец за по-недемократично настроените мюсюлмани от страните в Близкия изток. Обаче вече стана ясно, че нещата стоят по съвсем друг начин. Сега турците трябва да плащат високата цена за ревизионистичните амбиции и погрешното стратегическо мислене на своите лидери, пише Бурак Бекдил в статията си за аналитичния център Gatestone Institute (САЩ).
Във вътрешната политика на Турция цари хаос. Само за седем месеца 170 души станаха жертва на терористични актове в различни градове на страната, без да се броят стотиците, убити по време на сблъсъците между турските силови структури и кюрдите.
„Извън границите си Турция също плува в море от хаос. Страната води все по-опасна непряка война срещу шиитите и правителствата в Дамаск, Багдад и Техеран, както и с Русия, която ги подкрепя. Освен това, за Турция с нейните неоимперски амбиции вражески държави са и Ливан, Либия, Израел и Египет“, се казва в статията.
На сирийската сцена играчите, включително и Турция, „се опитват да докопат голямо парче от малката баница“. Религиозните амбиции на Анкара не са тайна за никого, както и амбициите на Иран, пише Бурак Бедкил.
Според анализатора тревога предизвиква и фактът, че Русия, с която Анкара развали отношенията си, може да „обкръжи“ Турция откъм Сирия, Крим и Армения. На фона на разполагането на въоръжените сили в Сирия от страна на Русия (след като Анкара свали руския бомбардировач Су-24) Турция „изглежда безпомощна“. А нейните съюзници от НАТО демонстрираха изключителна хладнина по въпроса дали ще й помогнат в случай на конфликт на Русия, отбелязва авторът.
За да се възцари мир в Близкия Изток, трябва да се решат няколко въпроса. Включително и дали турските ислямисти някога ще осъзнаят, че неоимперските им амбиции не непропорционални на силата и влиянието им в региона. Както и това дали сунитите някога ще могат да спрат сами радикализацията без намесата на немюсюлмански държави. Според автора на статията отговорите на тези въпроси са отрицателни.