Светът отбелязва 145 години от рождението на Сергей Дягилев – културен меценат, балетен импресарио, баща на най-известния руски балет „Ballet russes”, познат още като „Руския балет на Дягилев” и „Руски сезони”, отбелязва света днес. Той е още виден интелектуалец, балетен теоретик, журналист и организатор на различни културни прояви. Неговата трупа има постановки над 20 години по сцените на Европа, САЩ и Русия, което я прави най-успешната балетна трупа на всички времена.
Роден на 31 март 1872 г. в Новгородската губерния, той израства всъщност в гр. Перм, промишлен център на Урал, на 1500 км от Москва. Това обаче не пречи Сергей да оформя широки и напредничави възгледи, да се интересува от изкуство – семейството му следи всички събития в културния живот на Русия и младият Сергей буквално е обсебен от изкуството, като интересите му основно са към класическата музика.
По-късно Дягилев учи право в Санкт Петербург и се озовава в центъра на изключителен разцвет на руската модерна култура – негови близки са Стравински, Римски-Корсаков още много артисти. Постепенно той се обединява с още художници, млади композитори, балетни хореографи и започва изнасяне на руска култура към Европа. Целта е Париж – в началото на 20 век градът е световна столица на културата.
„Руските сезони“ в Севиля: Сергей Дягилев (по средата), Леонид Мясин, Лидия Лопокова, Любов Чернишева, Сергей Григориев и други
Първата трупа, която Дягилев води в Париж през 1909 г., е сформирана от балетисти от петербургския Мариински театър и московския Болшой театър. „Руските сезони” са хит от първото си представление – изключителен талант, мащаб и модерно балетно изкуство на всички нива. Успехът му е феноменален. За организираните от него изложби и постановки пишат всички вестници. „Варварското изкуство”, както го наричат журналистите, пълни залите с модерна музика, хореография, сценография и пищни костюми. Преситеният парижкият културен живот не е виждал нищо такова досега. „Петрушка“, „Жар птица“, „Шехерезада“ се превръщат в събития, за които всички говорят.
Първата световна война променя всичко. Финасирането му е намалено и на моменти спира. Публиката се отдръпва от залите. Парите все не стигат. Но Дягилев не се отказва и до последно и безкомпромисно организира балетни постановки и всякакви културни събития. Покрай неговата активност и неуморима енергия известност получават не само руски артисти като Николай Рьорих и Наталия Гончарова, Прокофиев, Нижински и Баланчин, но и Хуан Миро, Клод Дебюси, Мануел да Фала, Ерик Стие, Анри Матис.
Сергей Дягилев умира на 57 години – през 1929 г. във Венеция от усложнения на диабет. Днес той е символ на меценат, на личност, обсебена от изкуството, от страстта да го разпространява. Приносът му за руската култура, за балетното изкуство, за модернизма е неоценим.
Източник: Moreto.net