Вътре в НАТО продължават споровете около основното направление на дейността на Северноатлантическия алианс, пише Focus, цитиран от RT.
Докато САЩ в подкрепа на „наплашените“ прибалтийски държави и в противовес на руската „агресия“ ще изпратят в Източна Европа цял батальон, Великобритания и Германия решиха засега да се ограничат с хиляда военни. Западноевропейските страни също открито се обявяват за провеждането на операции в Африка и Средния изток, за да се отстранят причините за кризата с бежанците, отбелязва немското издание.
В момента НАТО провежда едни от най-големите си маневри от времето на Студената война. В тях участват няколко хиляди войници от 20 страни — членове на Северноатлантическия алианс. Сигналът е ясен: трябва да се защити източният фланг на Европа, пише изданието.
Може да ви се стори, че по този въпрос между партньорите от НАТО цари единство. Зад затворените врати, обаче, са чува грохот. Според изказвания на дипломати, Съединените щати трудно успяват да подтикнат европейските страни към засилване на войските на НАТО на изток.
Към днешна дата Великобритания и Германия заявиха, че ще изпратят по хиляда войници за провеждане на съвместни операции. Вашингтон на свой ред ще изпрати батальон. По този начин, излиза, че липсва четвъртият контингент войски, за да се подкрепят „изплашените“ прибалтийски държави.
Затова САЩ трябва да се замислят над план Б. През лятото ще се проведе срещата на върха на НАТО. Високопоставен полски политик, който е наясно с провеждащите се преговори, зави пред Reuters следното: „Това е последната среща на върха на НАТО за Обама, затова САЩ искат тя да премине успешно. Те ще се погрижат да се намери четвърти участник, който да изпрати военен контингент. Вероятно ще заложат на Канада“.
Канада вече е разположила в Полша 220 войници и сега, според Reuters разглежда и възможността за изпращане на допълнителни подразделения в Европа. „В момента Канада обмисля възможността да участва в усилването на отбранителната способност на алианса и да се присъедини към политиката на сплашване“, заяви, според Reuters, представител на Министерството на отбраната на Канада.
Защо европейските страни са толкова нерешителни? Та нали въпросът за сигурността на източния фланг ги засяга много повече от канадците. За нерешителността им има две причини: първо, вътре в НАТО се водят спорове относно насоката на дейността на алианса. Вашингтон и страните от Балтика искат най-вече да създадат противовес на „дрънкането на оръжие на Путин“. Страните от Западна Европа на свой ред открито подкрепят провеждането на операции в Африка и Средния Изток с цел отстраняване на причините за кризата с бежанците.
Второ, някои членове на НАТО, като Италия и Франция, съкращават разходите си за отбрана. Това предизвиква недоволство сред консервативните политици и на първо място у кандидат-президента на САЩ Доналд Тръмп. Той упреква европейските страни за това, приемат с охота предложението на Вашингтон за защита, но не са готови да предоставят войска и финансова подкрепа.