Конфронтацията с Владимир Путин на неотдавнашната среща на върха на Г-20 в Бризбейн може и да ги е изпълнило с топъл морален блясък, но това не направи кой знае какво за постигането на мир в Украйна. Политиката на жестикулирането не може да замени една смислена стратегия, която да подходи към най-тревожната заплаха за европейската сигурност от края на Съветския съюз, пише изданието.
Западните лидери с право санкционираха Русия за едностранното й прекрояване на международните граници. Руското анексиране на Крим и намесата в Източна Украйна върнаха анархията в Европа. Подобна агресия нямаше как да бъде оставена без отговор.
Обаче макар и санкциите да бяха необходимо наказание, те се оказаха неефикасни като възпиращо действие. Те не промениха поведението на Русия, всъщност може само да са го влошили. Въздействието им бе да повишат популярността на режима и да укрепят хардлайнерите в Кремъл, които се наслаждават на изолацията.
А сега накъде? Реализмът сочи, че е време Западът и Украйна да се опитат да сключат сделка с Русия. Налагането на санкции и заплахата за бъдещи такива осигури необходимите средства за влияние. В името на стабилността на Украйна Западът трябва да използва това влияние, за да постигне дипломатическото решение, което може, вместо идеалното решение, което иска.
Главният приоритет на Запада трябва да е да помогне на една процъфтяваща и безопасна Украйна да се измъкне от сътресенията. Това е огромно предизвикателство. Украйна обаче никога няма да успее с една враждебна Русия до границите й (и вътре в границите й), която е решена да я скопи като политическа и икономическа същност.
Един възможен отговор би бил Русия да бъде накарана да се изтегли. Това обаче няма да стане без започване на Трета световна война. Западът не е готов да разположи войски в защита на Украйна, нито, поне засега, е склонен дори да доставя тежко въоръжение на Киев.
Нещо по-лошо, Западът не осигурява необходимата финансова подкрепа, за да се избегне изчезването на украинската икономика в черна дупка. Прогнозите са тя да се свие с над 7 % тази година и надвисва заплахата от изпадане в неплатежоспособност.
Протоколът от Минск, споразумението за примирие, подписано през септември от Русия и Украйна под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, дава основата за всеобхватна политическа сделка.
В икономическата област Киев трябва да направи така, че търговските му сделки с ЕС да не развалят отношенията му с Русия. Преди конфликта Русия поемаше една четвърт от украинския износ. Русия също има съществен интерес от икономическото съживяване на Украйна: нейните банки и износители понасят тежки загуби в един от най-важните за нея пазари.
Западът трябва също да отговори на желанието на Путин да се обсъди структурата на сигурността в Европа. На Путин трябва да се припомни, че колективната самоотбрана на НАТО означава именно това, особено в балтийските страни. Западът обаче трябва също да приеме, че НАТО няма да обхване Украйна. Би било неразумно алиансът да настоява за приемането на толкова разделена страна.
Разбира се, няма гаранция, че Путин би приел и изпълнил такава сделка. Целта му може да е фактическото разцепване на Украйна. Москва скъса подписания от нея Будапещенски меморандум от 1994 г., в който се гарантира независимостта на Украйна и до момента не спазва Протокола от Минск.
Но, както писа Джордж Ф. Кенан в прочутата си статия „Х“ във „Форин афеърс“ през 1947 г. за сдържането на съветския експанзионизъм, „исканията (на Запада) за руската политика трябва да се изразяват по такъв начин, че да се остави възможност на Русия да отстъпи без това да навреди на руския престиж.“ Като се имат предвид настоятелните твърдения на президента на Русия, че в Източна Украйна няма руски войски, би трябвало да е достатъчно лесно те да изчезнат като по магия.
Ако Москва отхвърли предложена сделка, вече ще е време за препрочитане и прилагане на останалите препоръки на Кенан. Тогава ще се завърнем към света на противопоставящите се сили и политиката на сдържане, завършва „Файненшъл таймс“.