Газовата независимост на България се отлага. Сондажът „Полшков-1″ извършен от България в Черно море се оказа „сух“, съобщи информиран източник на ИА Кросс. България няма да се превърне в Кувейт на Балканите“, пишат журналистите и се чудят защо правителство държи в тайна неуспешното сондиране. Известно е, че София е в търсене на собствен петрол и газ в Черно море. В блока „Хан Аспарух“, концесията която спечели консорциум от фирми ръководени от френски петролен гигант Total, се очакваше да се открият резерви от 100 млрд. кубически метра суровини. Както заяви премиерът Бойко Борисов, България тогава ще може да спести около 4-6 милиарда евро годишно и да си осигури газ за десетилетия напред. Обаче първият сондаж не потвърди неговите прогнози.
Провалът в Черно море удря не само по амбициите на София, но също така поставя под въпрос перспективите за изграждане на газоразпределителния център „Балкан“, насърчаван от българското правителство с подкрепата на Европейската комисия. Газът от Черно море трябваше да се превърне в основен източник на хъба. Но сега се оказва, че значението от руското „синьото гориво“ за амбициозния проект се е увеличило значително. През „Южния газов коридор“, както знаем България ще може да получава от 2020 г. 1 млрд. Кубически метра газ годишно, а доставката на втечнен природен газ от Северна Африка през Гърция остава под въпрос, тъй като доставките на газ за балканската страна все още не са предвидени и ограничени от възможностите на Алжир и Египет. Ето защо, за да се създаде газов хъб България не може без руски газ.
Може би мълчанието за неуспешното сондиране София дължи на желанието на правителството да не отслаби позицията си, ако преговорите с „Газпром“ все пак ще се състоят. Засега, всички предложения от страна на София, относно възобновяване на сътрудничеството руският холдинг посреща с мълчание. Припомняме, че България през 2014 г. по инструкция от Европейската комисия се отказа от „Южен поток“, когато неговото изграждане вече бе започнало и „Газпром“ загуби стотици милиони долари за проектантска работа и вече закупени по това времето материали. Хиляда тона тръби все още се съхраняват във Варна, България. Сега, както е известно, между Русия и Турция текат активни преговори за изграждане на алтернативен „Турски поток“ и София има желанието да се възобнови сътрудничеството за „Южен поток“, който ще осигури на страната хиляди работни места и милиарди приходи.
Впрочем, едно неуспешно сондиране не слага край на българските запаси от нефт и природен газ в Черно море. Обаче, по сегашните цени на въглеводородът, търсенето на нови области на запаси е твърде скъпо както за София така и за най-големите петролни компании, спечелили концесията за дълбоководният блок „Хан Аспарух“. По силата на споразумението, Total трябва да пробие още един проучващ сондаж в българските води, след което да вземе решение за бъдещите перспективи. Цената на едно подобно сондиране възлиза на $ 100 млн. Само за наем на сондажен кораб Globaltrotter II, френската компания Total похарчи $ 435 хиляди на денонощие. Самото сондиране продължило 4 месеца. И, в действителност, България може да се окаже не като Румъния, където е намерено находище с резерви до 84 милиарда кубически метра газ, а като Турция. От началото на 2000 г., петролните гиганти инвеститори направиха около 10 проучвателни сондажа в нейните води, струващи над $ 1 млрд. и всички те се оказаха „сухи“.
Освен в дълбоките води на Черно море, да се търси големи петролни и газови находища в България няма къде. В същото време собственият добив пада. Сега се добива от три малки морски находища, експлоатирани от ирландската фирма Petroceltic. През последните пет години добива от тях падна 8 пъти – до 55 милиона кубически метра годишно. Всички надежди на сегашното правителство са свързани с дълбоководните блокове „Хан Аспарух“ и „Силистар“. Концесията за „Силистар“ получи холандско-британската компания Shell, но за разлика от френската Total , тя не е задължена да пробива сондажи, а само да прави сеизмично проучване.
В сегашната ситуация за България това означава запазване през следващите години на статуквото, като руският газ се явява не само като възможен основен източник за хъба „Балкан“, но също така и за снабдяване с енергия на страната. Потреблението на газ в България е повече от 2,6 милиарда кубически метра годишно, а 97% от него е газ от Русия.
Източник: EurAsia Daily