Преди година и половина журналистът Иво Беров, известен с десните си страсти, напусна едно телевизионно студио, когато водещият го попита за връзките на Реформаторския блок с Ердоган. Тогава Ердоган все още минаваше в някои фантазии за предсказуем съюзник и едва ли не за гарант на европейския път на Турция. Но дори и тогава въпросът изкара от нерви десния журналист, той метна микрофона си ядосано и избяга от студиото.
Моля?
Само да припомним. Веднага след пишман-преврата в Турция (определението на главния редактор на „Заман“ в България Мехмед Юмер) беше извършена страховита чистка на над 50 хиляди души, сред които 15 хиляди учители. Лицензът на много електронни медии бе прекратен, стотици журналисти бяха уволнени, започнаха хиляди дела, а Турция реши дори и да връща смъртното наказание. Но, според Касим Дал, това е разцвет на демокрацията и защита на свободата.
Значи Ердоган не гради халифат, а утопия?
Ти да видиш.
Историята обича да е иронична. Когато през 2011 година Дал напускаше ДПС с образа на медиен бунтар, тогава той се гневеше от „авторитаризма“ на Доган, изживяваше се като противник на политиката на лично облагодетелстване. И какво се оказа сега – тези неща, които толкова много го дразнеха в Доган, в Ердоган лично той ги намира за напълно приемливи. За пик на демокрацията. За еталон на свободата.
Ето как само с няколко снимки човек може да унищожи себе си, да покаже, че последните му пет години са били един мащабен театър, някаква политическа драматургия, без никакво покритие.
Касим Дал се появи на един митинг, но стана ясно, че той няма нищо против потенциалната диктатура, че одобрява пребитите и убити войничета, че всичките му думи са били една холивудска продукция. Страшно е, когато действията ти днес докажат какъв фалшификат си бил в миналото.
Заради това е добре вместо да потъва в обичайното си внимание, колективното ръководство на Реформаторския блок да даде отговори на няколко въпроса.
1. Как ще коментират присъствието на Дал на такъв проправителствен турски митинг и това означава ли, че коалицията им ще развива отношения с Ердоган?
2. Каква е оценката на РБ за събитията в Турция след преврата и одобряват ли ситуацията там да бъде наричана „защита на свободата“?
3. Ще има ли някакви политически санкции за Касим Дал и, ако няма, това ще означава ли, че РБ колективно подкрепя неговите политически действия?
Това съвсем не са заядливи въпроси или опит за гърч. Отношението по тази тема ще ни разкрие дали в десницата са останали някакви демократични емоции или всичко е удавено в блатото на бълбукащия антикомунизъм и истеричната русофобия. Това не е ситуация, в която мълчанието може да помогне, защото мълчанието точно в този случай ще е знак за вина.
И, ако Реформаторският блок замълчи, тогава ще е ясно, че освен ДОСТ, Ердоган си има и друга партия в България.
Автор: Александър Симов, в. „Дума“