Стремежът на германския канцлер Ангела Меркел еднолично да приеме решение за „спасяване” на бежанците не е нищо друго, освен разкрасена с хуманистичен патос мания за величие, за която на Европа ще й се наложи да се разплаща не едно десетилетие, пише Deutsche Wirtschafts Nachrichten.
Зацикляйки на своята натрапчива идея да приеме колкото се може повече мигранти, германският канцлер не възнамерява да предложи програма с насъщните проблеми. Неспирният поток от бежанци превръща миграционната политика на Меркел в Сизифов труд и доказва, че държавите не се справят с възложената им непосилна задача. В цяла Европа за уреждане на кризата са задействани толкова много човешки и материални ресурси, че федералното правителство очевидно няма никаква представа.
Меркел си представя интеграцията на бежанците като поредната точка в списъка, който трябва да се изпълни за подобряване на собствения имидж в очите на световната общественост. Интеграцията обаче е двустранен процес, за който е нужно търпение, разбиране и усилия от всяка страна, тоест едното желание на канцлера не е достатъчно.
Повечето привърженици на „политиката на отворени врати” на Меркел са социално защитени граждани от горната прослойка на обществото, които се ръководят от абстрактни представи за хуманизъм. Те едва ли често ще се срещат с мигранти лично и подобна позиция не иска от тях никакви жертви – именно затова на тях им е удобно да разсъждават, че заради спасяването на бежанците европейците трябва да „затегнат коланите”, пише авторът на публикацията.
На другата половина от обществото, именно в която ще бъдат „интегрирани” мигрантите, няма да им е леко. При това в долните слоеве на населението не е останало право на избор, защото всеки, който е против безкрайното приемане на бежанци, ще бъде обвинен в жестокост и ксенофобия. В крайна сметка на гражданите ще им остане само един изход – да гледат през същите розови очила, както канцлерът на Германия, и да не мислят за това, че сегашните грешки на европейските политици ще се превърнат в последици, с които трябва да се справяме още не едно десетилетие, обобщава изданието.