Die Zeit: Бавният Запад изостава от бързия Путин

Преди половин година руският президент Путин преподаде на Запада урок, показвайки с каква скорост трябва да се вземат външнополитическите решения, пише Die Zeit.

За да се намеси в събитията в Сирия, на американския президент Обама му бяха нужни „3 години обмисляне и преосмисляне“, пише немският журналист Михаел Туман. Лидерът на Кремъл реши всичко само за три часа.

Обама се съветваше безкрайно с колегите си, докато Путин взе решение без обсъждания. Той бързо влезе в Сирия, а после също така бързо излезе от нея. В сравнение с американските операции в Ирак и Афганистан — това е „идеална интервенция“, счита авторът. Особено поразителен е контрастът в сравнение с Обама, който дълго време не предприемаше нищо.

„Мудният от Вашингтон срещу човекът на действието от Москва: Путин постави в шах американската свръхдържава“, пише журналистът.

„Стремителното темпо“ отново предопределя световната политика, продължава изданието. Уроците на Втората световна война са забравени. След победата над Хитлер през 1945 г. страните се договориха, че повторение на блицкриг няма да има. В годините на студената война заради заплахата от взаимно унищожение САЩ и СССР провеждаха сдържана политика. По-късно, сключвайки договор, те започнаха да подчиняват действията си на „логиката на бавното темпо“. Противоречията се смекчаваха от параграфи. Светът привикна към тази форма на международна политика. Но днес Владимир Путин, „северокорейският диктатор“ Ким Чен Ун и други „темпократи“ лишиха тези договори от сила. И това поставя демократите пред голям проблем, отбелязва авторът на статията.

Работата е в това, че „избраните правителства“ вземат решенията бавно, пише Туман. Политиците трябва да се основават на подкрепата на народа, налага им се да обсъждат проблемите и да се вслушват в критиката, в противен случай няма да ги изберат при следващите избори. Такива демократи като Обама търсят приемливо за всички решение, което нанася най-малка вреда.

„Автократите имат подръчни парламенти, вчесани медии и нямат практически никаква опозиция“, пише журналистът.

Сирийската криза показа, че западните държави са мудни още и затова, че не знаят, какво искат, продължава изданието.

„За опозицията или против нея, без Асад или малко с него — е, с кои, все пак?“, чуди се авторът.

Демократите си задават въпроси, автократите действат. При това те знаят какво искат.

На фона на световните кризи тази антагонистичност придобива нов смисъл, пише изданието. Бързите решения са по-привлекателни: те въздействат по-добре, отколкото дискусиите. Затова пропагандата така охотно показва кадри, доказващи за любовта на силните мъже към всичко скоростно. Владимир Путин лети на изтребител. Ким Чен Ун се снима на фона на ракета, която стартира, а турският президент Ердоган — зад щурвала на новия турски самолет.

Френският социолог Пол Вирильо разглежда скоростта като двигател на цивилизацията. Според него, военно-техническият прогрес променя и ускорява политическите процеси. През 1977 г. той пише, че „безпощадната скорост“ смита „териториалните граници и границите на закона“. Този принцип използват и автократите. Те заиграват с „ирационалността на високите скорости“.

Но този, който натиска педала на газта, се поставя над тези надеждни процедури, които така ценят демократите, продължава авторът. Именно това и направи Путин, когато за няколко часа „окупира“ Крим. Същото стана и в Сирия, когато лидерът на Кремъл даде заповед за провеждането на военна операция там. Обама направи точно обратното — стараеше се да избегне конфликта. Явно високите скорости плашат по-внимателните противници, отбелязва Туман.

„Какво могат да противопоставят демократите на тази стратегия на ускорението?“, пита той.

Като за начало, не бива да се губи доверието на собствения народ. Събитията в Ирак и Афганистан ядосаха не само жителите на тези страни, но и цялата западна общественост, настроиха хората срещу военните действия. Затова някои считат, че понастоящем най-добрата политика — е да стоим встрани.

На западните правителства не им достига не само пространство за действие, но и идеи.

А тези, които нямат стратегия, не бива да се изненадват, когато ги изпреварват.