След преизбирането на Барак Обама за президент на Съединените американски щати, в САЩ се засилиха дяснорадикалните кръгове, се казва в статията, „Расизмът: дяснорадикалните американци се поддадоха на нацистката идеология.»
В материала, публикуван в Die Welt, се споменава телевизионен репортаж на канал N24. „На 19 април 1995 в Оклахома Сити, столицата на едноименния американски щат, избухна бомба, съдържаща амониев нитрат и нитрометан, с тегло 2,4 тона. Експлозията разруши 8-етажна сграда, в която се помещават офисите на няколко държавни агенции и детска градина. Загинаха 168 души, включително 19 деца, повече от 800 души бяха ранени. Около 300 сгради в града бяха повредени. Измислен дневник насочи криминалистите към престъпника.
В колата на някой си Тимъти Маквей (Timothy McVeigh) беше открита книгата „Дневниците на Търнър“ (Turner Diaries), написанa от известeн десен радикал, основател на Националния алианс (National Alliance) Уилям Пиърс (William L. Pierce). В тази книга действието се развива през 2099 и се описва „расовата война“ на бяла Америка и завземането на властта от нея. Маквей, който се смята за основен изпълнител на терористичния акт в Оклахома, е искал да допринесе за тази „революция“. Той е бил близък до бойното крило на дясното радикално движение в Америка. За това, колко голям размах е достигнало крилото в резултат на световната финансова криза, се разказва в репортажа „САЩ. Строго Секретно. Нацистите на Америка“ на информационния канал N24. Освен страха от социален упадък, важна роля в укрепването на силите на десните радикалисти изигра победата на първия афро-американец в историята на президентските избори. Към расистките идеи от 1960-те години – времената на движението за граждански права – се добави и омразата към имигрантите и към исляма. Чаената партия и реформата в здравеопазването, организирана от Барак Обама, допълнително допринесе за мобилизирането на дясното радикално движение, което между другото вече има 250 000 активни поддръжници и повече от 200 организации.“
Авторът на статията Флориан Старк припомня, че „нещото, което обединява тези расистки (Ку Клукс Клан), христиано-фундаменталистки (Движение на християнските патриоти – Christian Patriot movement) или откровено национал-социалистически групировки (Национал-социалистическо движение – National Socialist Movement), е вярата в превъзходството на бялата раса, която на всяка цена трябва да бъде защитена от чужденци, атеисти, хомосексуалисти, евреи или либерали.
Главния отличителен знак на всички тези групировки стана числото 14, което съответства на броя, на думите, от които се състои тяхното мото: We must secure the existence of our people and a future for white children (Ние сме длъжни да защитим оцеляването на нашите хора и бъдещето на белите деца). За главен вдъхновител на движението се счита американският десен радикалист Дейвид Идън Лейн (David Eden Lane), който на свой ред е вдъхновен от книгата на Хитлер “Моята борба”. Татуировка с числото 14 е имал на тялото си и терористът, който през август 2012 година убива шест посетители на сикхския храм в градчето Оук Крик (щата Уисконсин) и ранява още трима. Уейд Пейдж (Wade Page) е бил член на групата “Бяло превъзходство” (White Supremacy). Той, както и Маквей, няколко години е служил в армията. В репортажа е показано интервю на бивш войник, който обръща внимание на големия потенциал за вербуване в американската професионална армия. Тя предизвиква определено възхищение в поклонниците на култа за дружба и оръжие. Освен това в епохата на интернет дяснорадикалната идеология се разпространява много по-лесно и по-бързо откогато и да било. Следващ ключов момент за дяснорадикалната групировка е дискусията за свободното използване на оръжия в САЩ.
Неслучайно “Дневниците на Търнър” започват с това, че един сенатор-евреин изисква да се отнеме оръжието на американското население. В резултат на това започва въстание, в хода на което са унищожени ръководните органи на правителството и полицията, което на практика направи Маквей в Оклахома. Неслучайно радикалистите се възползват от обстоятелството, че всеки терористичен акт води до остри дебати относно забраната за свободното ползване на оръжие и с помощта на нови кървави акции се стремят към своите цели. Най-успешно този метод действа в южните щати. Там са силни традициите на народното опълчение, противопоставящо се на юнионистите в годините на гражданската война, и радикалните групировки се възползват от това. По-късно тези опълченци са се борили със освободените роби и са се превърнали в първообраз на днешния ку-клукс-клан. Даже фактът, че милиони американци са участвали във Втората световна война против хитлеристка Германия, не е достатъчен за пълната и окончателна дискредитация на национал-социалистическата идеология. Днес десните радикали използват социалните медии за свои цели, формирали са своя собствена социална мрежа и проповядват песни с националистическо съдържание в стил хеви метъла. А от зрител на подобен концерт до боец на радикалната «армия» е една крачка разстояние. Укрепването на движението на десните радикалисти донякъде е затруднено от интензивното съперничество между лидерите на отделните групировки за лидерство на цялото движението „Бяла сила“.
Но думите на един дългогодишен член на една от групировките, впрочем вече напуснал редиците й, ни кара да се замислим, че въпреки че тези сили в момента са в нелегалност, един ден те могат да се разбунтуват срещу Конституцията, защитата на която е едната от главните им цели: „Ако се наложи втори Холокост, те ще го организират, без да им мигне окото.“