Москва. Западните политици и правителства не искат да възприемат Владимир Путин като нещо различно от агресор и диктатор. Освен това гледат на себе си като на миротворци и гъвкави дипломати. Но ако се обърнем към фактите, тяхното лицемерие става очевидно: Русия многократно е подавала ръка на Запада и е получавала пренебрежителен отказ. Когато Путин дойде на власт за първи път, той се опита да установи добри отношения със Запада, но предложението му беше отхвълено. Сега предстои разплатата, коментира Франциска Аугщайн в статия за германското издание Der Spiegel.
Не само гръцката философия оставя забележима следа в историята, но и самите философи. Преди малко по-малко от 500 години, преди началото на християнската хронология, когато боговете бяха все още живи, един ден на Анаксагор беше изпратено съобщение със следното съдържание: синът ви умря. Мъдрият Анаксагор реагира на това кратко: „Отдавна знам, че синът ми е смъртен“.
Този епизод отлично описва позицията на Запада към Путин. Критикът на режима Алексей Навални е затворен, а неговите поддръжници са преследвани. Путин е уредил всичко по такъв начин, че да може да се кандидатира за следващия президентски мандат, а може би и за друг. Мнозина заключават, че сега Путин показва истинското си лице и отдавна знаят, че той е автократ и диктатор.
Тази оценка предполага, че Путин не се е променил, той е останал верен на себе си през цялото време, независимо от външните събития. За сметка на това западните политици и правителства се смятат за добронамерени, помирителни и дипломатично гъвкави партньори, които непрекъснато трябва да отговарят на агресивните действия на Русия след анексирането на Крим през 2014 г. Те правят това с помощта на икономически санкции и струпването на все повече оръжия на границата с Русия.
Именно в тази светлина се представя всичко, ако освен това не се вземе предвид защитата на правата на човека.
При Путин корупцията стана „подредена“
Западните лидери говорят за правата на човека. По-лесно би било да се повярва в това, ако те също говориха за държави, които смятат изтезанията и убийствата за нещо нормално, например Саудитска Арабия. Но Западът го приема, защото Саудитска Арабия е „наш приятел“. Що се отнася до Русия, не е трудно да се отгатне, че Студената война продължава в съзнанието на хората. Но трябва да погледнете отблизо Путин.
Този човек е възпитан в западната традиция. Говори немски. Жалкият руски президент Борис Елцин постъпи правилно, когато назначи Путин за свой наследник. Докато Елцин изграждаше руската икономика в съответствие с неолибералните принципи, Западът го смяташе за отличен партньор и какво всъщност се случшваше с икономиката нямаше значение. Путин – това трябва да се отбележи – не дойде на власт в резултат на пуч. Но той трябваше да почисти куп боклук, останал след Елцин.
При Путин корупцията стана подредена и предсказуема за гражданите. Това е немислимо в Германия. В Русия, в тази гигантска държава, постигането на такъв резултат, разбира се, не е лесна работа. Затова Путин получава искрена подкрепа на изборите – не толкова от представители на образования елит, а от хора, които живеят на стотици километри от Москва.
През 2001 г. Путин изнесе реч в германския Бундестаг и произнесе някои фрази на немски. Той предложи да се създаде зона за свободна търговия от Владивосток до Лисабон. И също – да се приеме Русия в НАТО. Депутатите го аплодираха и дори се изправиха на крака.
Но оттогава нищо не се е случило в това отношение. Западът има натрупана злоба срещу Русия.
През 2007 г. Путин направи нов опит – по повод Конференцията за сигурност в Мюнхен. Той сериозно предупреди западните слушатели, че продължаването на антируската политика, както и интервенциите, които не са одобрени от Съвета за сигурност, както през 1999 г. в Косово, ще нанесат огромни щети. Ние, Русия, искаме да си сътрудничим с вас, каза Путин. Франк-Валтер Щайнмайер, който по това време беше външен министър на Германия, коментира едва-едва предложението на Путин.
Един служител на Кремъл каза през онези години: „Можем да правим каквото си поискаме. Вие така или иначе не ни обичате“.
Кремъл се почувства измамен
Когато през 2011 г. в Либия избухна гражданската война, Русия в Съвета за сигурност на ООН се съгласи да се създаде зона за забрана на полети, за да се намали броят на бомбардировките и да се защитят цивилните. Франция и Великобритания се възползваха от това, а след тях и САЩ, чиято цел беше да свалят Муамар Кадафи. В тази държава вече не може да се говори за държавност. И в Кремъл се почувстваха измамени и направиха съответните заключения – чак до политиката към Сирия.
В Русия не забравят за безсмислените войни, водени в името на демокрацията в Афганистан и Ирак. Дългогодишното присъствие на НАТО в Афганистан даде малко резултати. След свалянето на Саддам Хюсеин, Ирак стана неконтролируем и вероятно днес повечето граждани на тези страни ще кажат, че са живели по-добре при диктаторите (поне при Саддам нямаше прекъсвания на тока – само като пример) .
Кремъл не забравя за операцията на НАТО в Косово през 1999 г., която наруши международното право. В същото време Кремъл е изненадан и не разбира защо Западът застана против борбата на Москва срещу ислямистките терористи в Чечения.
Аз, авторът на тази статия, не съм приятел на Русия. Просто излагам факти. Ето какво наскоро написа Уилфрид Джилге, експерт по Източна Европа: „Русия със своите войски и военни учения е опасно близо до границите на НАТО. Такива неща могат да се приемат само на шега. В крайна сметка ситуацията е точно обратната: НАТО, приемайки нови членове, се приближава все по-близо до границите на Русия“.
Путин няма намерение да атакува балтийските държави, Полша или Украйна. Това казва той. Но тъй като Западът стигна до заключението, че Путин е империалистически диктатор, никой не вярва на думите му.
Не знаем какво планират Путин и неговите съветници – това е гадаене по утайката от кафе. Всъщност през последните години и до днес Русия постоянно излиза с инициативи, отправяйки предложения към Запада. Няма реакция и затова Путин започна да установява контакти в друг регион – с Китай. Тъй като Китай се възприема на Запад като значително по-сериозна заплаха от Русия, това също се отразява негативно на Путин.
Що се отнася до ситуацията, описана от фразата на Анаксагор в началото на статията, тя се отнася не толкова до Русия, колкото до позицията на Запада. Русия се възприема като потенциален враг. „Отдавна знам, че синът ми е смъртен“. Западът отдавна знае, че Русия е слаба, че не представлява заплаха – и въпреки това страните от НАТО постоянно се въоръжават.
Следва лоша комбинация: от една страна, на Русия се казва, че тя е просто „регионална“ сила, както направи бившият президент на САЩ Барак Обама. От друга страна, тя се нарича „агресивна“. Разбирайте го както искате.
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник:
http://m.focus-news.net/?action=news&id=2880246