Недоверието и враждебността на Запада в отношението му към Русия имат своите корени далеч назад в историята, пише в. Corriere della Sera, предаде epicenter.bg. Италианското издание цитира мнението на двама историци – Лучано Канфора и Франко Кардини.
Според Кардини, русофобията е „един от вариантите на страха пред нещо различно“. Корените на това чувство трябва да се търсят в страха, по точно в „ужаса“, който католическият Запад е изпитвал пред „славянските варвари“. Още тогава е започнало да се заражда предубеждението, че славяните са — людоеди. То, както отбелязва историкът, се виждаи до днес, например в карикатурите, които показват как комунистите пируват, като изяждат невинно дете.
След това идва византийската епоха, когато Западът едновременно презирал и завиждал на гръко-византийците. А в хода Кримската война от 1843—1856 г. русофобията кара западните държави да подкретя турския султан, а не руския император. Даже огромните културни заслуги на Русия, която спасява в своите библиотеки немалко велики трудове на западните автори от гнева на султана, не са могли да вземат връх над старите предубеждения, отбелязва изданието.
Впрочем, независимо от опитите да бъде унищожен Съветският съюз още от момента на неговото създаване, през 1991 г. историкът Ерик Хобсбаум отбелязва, че Западът все пак не се осмелява да отрече решаващия принос на СССР за победата над фашизма. Лучано Канфора отбилазва, че както в Първата, така и във Втората световна война Западна Европа и САЩ предпочитат да вадят въглените от жарта с руски ръце. И това продължава и днес, например в Сирия. А и ядрената сделка с Иран не мина без активното съдействия на Москва.
Corriere della Sera отбелязва, че дори при толкова силната русофобия в Западна Европа винаги се е намирало място за любов към Русия. Особено по отношение на великата руска литература.
Италианското издание подчертава, че многоликата тема за русофобията тепърва ще привлича вниманието на специалистите. Дори и за това, че тя се обяснява отчасти с отсъствието в руската страна на демокрация от този вид, в който тя съществува във Великобритания, Франция и САЩ.
Впрочем, Канфора отбелязва, че една единствено правилна форма на демокрацията, която е подходяща за всички държави, просто не съществува.