Много европейски страни считат НАТО за основа на своята национална сигурност. Т.е. те всъщност зависят от САЩ — единственият член на алианса, способен да води военни операции по целия свят.
„Сега европейците се безпокоят, че САЩ са изгубили увереността си в НАТО и алиансът вече не е гарант за сигурността, както това беше по-рано. Считам, че са прави“, пише анализаторът Джордж Фридман в статията си за изданието Business Insider.
Фридман отбелязва, че Европа се е превърнала в „меката сила“ на НАТО. От самото начало европейските страни искаха да задействат в алианса механизма за контрол над военните операции и искаха да имат решаващ глас при определянето как да използват въоръжените си сили, защото те, както и САЩ, са членове на НАТО.
Но силите на Европа бяха в болшинството случаи „нищожно малки в сравнение със силите на САЩ, а тяхното участие в операциите е по-скоро символично“, пише изданието.
Мнението на членовете на алианса все по-рядко се имат предвид от американските военни. Европа компенсира това чрез своите «изтънчени» методи — в сравнение с „каубойските“ методи на САЩ.
Тогава се появи концепцията за «меката сила», която бе призната да избегне използването на войската. Авторът счита, че това е било само начин да се избяга от реалността.
НАТО започна да изпълнява функции, които не са й вменени при създаването. След разпадането на СССР алиансът се превърна по-скоро в инструмент за европейска интеграция, а не за защита. Членството на ЕС в НАТО трябваше да превърне бившите съветски републики в западни страни.
„Но НАТО е военен алианс — там става дума за танкове, самолети и военни планове“, продължава изданието.
Европейците винаги са считали, че силите на САЩ трябва да бъдат на тяхно разположение, благодарение на членството си в НАТО. Но в момента Америка дава да се разбере, че тя няма намерение да предоставя на Европа правото на глас, отчитайки, доколко несъразмерни са европейските разходи за алианса.
Тази асиметрия бе създадена от САЩ още преди разпада на СССР. След Втората световна война европейските страни не можеха да си позволят високи разходи за отбрана. В същото време интересите на САЩ бяха да не се допуска СССР да има влияние върху Западна Европа.
„САЩ предоставяха основната част от военната мощ, за да водят потенциалната война на европейска територия, а Европа поемаше върху себе си основната опасност“, пише изданието.
Но от онези времена ситуацията се промени рязко. СССР се разпадна, а сумарният БВП на ЕС с малко надвишава този на САЩ. В същото време европейските страни имат население над 200 милиона човека.
„По понятни причини през 1950 години Европа беше младши партньор, но нито икономическите, нито демографските показатели не показваха, че тази част от света трябва да остане тяхна и сега“, отбелязва Фридман.
Членовете на НАТО трябва да харчат не по-малко от 2 % от своя БВП за отбрана. Но към това правило се придържат само няколко страни от Европа. Болшинството го игнорират, а като цяло Европа дори не се приближава към този показател. За това говори и Доналд Тръмп.
Авторът на статията отбелязва, че само по себе си изявлението на Тръмп не трябва да предизвиква изненада.
От времето на Студената война задачата на НАТО е била проста и очевидна — да защити Западна Европа от нападение от страна на СССР.
„Военните алианси работят най-добре, когато пред тях стоят прости задачи. В дадения случай военната цел се е изпарила, но алиансът продължава съществуването си“, пише изданието.
Европа не може да поеме водещата роля. Тя няма нито войска, нито техника, нито мотивация, счита авторът на статията.
Затова те ще продължават да избират „меки решения“, за да избегнат необходимостта от приемането на болезнени мерки. Европейските политици знаят за съществуването на този проблем, но искат проблемът да изчезне сам, защото е трудно да се справят с него.
„Проблемът няма да изчезне, за разлика от САЩ, защото за тях партньорството с ЕС в голямата си част е само илюзия“, пише изданието.
Източник: bgr.news-front.info