Продължителността на последното засега примирие в Сирия не е толкова важна, колкото неговият генезис. Русия, Турция и Иран успяха да се договорят без участието на САЩ. Това е сигнал за намаляващото регионално влияние на единствената суперсила, пише в свой анализ за Bloomberg Дейвид Шипли.
Дали това ще е нещо временно или постоянно, ще се разбере в бъдеще. Това, което е ясно, е, че с решението си да не се намесва пряко в Сирия, американският президент Барак Обама загуби шанса да стане част от решението на конфликта. Постигнатото примирие най-вероятно обрича подкрепяните от САЩ бунтовници.
Трите държави, които договориха примирието, биха могли да наложат свои „сфери на влияние“ в де факто разделената държава. Сирийският президент Башар Асад би контролирал най-населената част от държавата в продължение на няколко години, след което той би бил заместен от друг член на алевитското религиозно малцинство.
Възможно е да бъдат предприети съвместни действа, за да бъде елиминирана Ислямска държава – бойците, лоялни на Ал Кайда и други терористични групи.
Русия би прекратила своята директна военна намеса в конфликта, арабите сунити, които представляват най-многобройната група от бунтовниците, биха получили повече автономия, а сирийските кюрди, които са най-ефективните бойци, подкрепяни от САЩ, биха останали с празни ръце.
От стратегическа гледна точка трите големи държави ще се сдобият с много повече. Русия ще има най-силното влияние в Близкия изток от времето на СССР насам. Иран ще се сдобие със сухопътен достъп до Бейрут, ще разшири влиянието си в Ирак и ще може да праща оръжия и муниции на ливанската групировка Хизбула. Турция ще постигне стабилност на южната си граница, гарантирайки си спокойствие, че сирийските кюрди, които турците смятат за свързани с кюрдското терористично движение в Турция, няма да се сдобият със собствена държава. Асад пък ще остане на власт.
Сред другите потърпевши от тази договореност са иракските сунити, които ще трябва да се борят със засиленото влияние на Иран; Израел, който ще се сблъска със засилваща мощта си Хизбула; както и арабските държави от Персийския залив, които се страхуват от намаляване на влиянието си в региона.
Същевременно САЩ, проваляйки се в опитите си да създадат зона на сигурност в Североизточна Сирия преди руската намеса, загубиха възможността си да играят конструктивна роля в конфликта. Администрацията на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп ще трябва да измисли реалистичен план за това как да се консолидират руските и сирийските сили в борбата срещу Ислямска държава и другите терористични групировки, как да се създаде зона на сигурност в Североизточна Сирия след оттеглянето на Русия и как да се накара Турция да спре военните си операции срещу кюрдите.
Тези стъпки биха позволили на САЩ да се спасят частично от фиаското. За съжаление е твърде късно да се направи нещо за 500-те хил. загинали в Сирия, дестабилизацията на Близкия изток и Европа и уронването на силата и влиянието на САЩ, коментира още Шип
Източник: Инвестор.бг