Зрелищният край на газопровода „Южен поток“ и началото на „Турски поток“ ще има отзвук в цяла Евразия за доста дълго време. Ето за това е Новата голяма игра в региона.
Преди няколко години Русия създаде „Северен поток“, който вече функционира, и „Южен поток“ в проект, за да заобиколи Украйна като транзитна страна за преминаване на газа. Сега Москва предложи нова изгодна сделка на Турция да заобиколи „неконструктивния“ според Путин подход на Европейската комисия относно Третия енергиен пакет на Европа, който забранява на една компания да контролира целия цикъл на добив, транспорт и продажба на енергийни ресурси.
„Набуко“ беше смазан по пътя, а „Южен поток“ може евентуално да бъде възкресен, единствено ако на ЕС размисли.
Русия пак ще построи газопровод под Черно море, но той ще бъде пренасочен към Турция и ще транспортира същото количество газ като „Южен поток“. Да не говорим, че ще построи нов централен хъб за втечнен природен газ в Средиземноморието. Освен това „Газпром“ не е похарчил 5 милиарда долара напразно за финансиране и проектиране. Пренасочването има смисъл за бизнеса. Турция е вторият най-голям клиент на „Газпром“ след Германия, много по-голям от България, Унгария и Австрия, взети заедно.
Русия разработва още унифицирана мрежа за разпространение на газ, която може да доставя природен газ от всяка точка в гигантската страна до всеки хъб по руските граници.
Москва се цели към реално растящия пазар, с бъдеще, в Азия, по-специално в Китай, а не към намиращия се в стагнация, опустошен от икономии и ограничения, и политически парализиран Европейски съюз.
В развиващите се стратегически отношения между Русия и Китай, Кремъл ще допълва Пекин, най-вече в големи инфраструктурни проекти, като строежи на язовири и изграждане на газопроводи. Това е трансевразийски бизнес с остър геополитически подход, който не е подчинен на идеологии.
Турция също направи удар. Не само със сделката с „Газпром“. Москва ще изгради ядрена централа в Турция и ще има по-силно сътрудничество в търговията и туризма. Преди всичко Турция иска да получи влияние в Шанхайската организация за сътрудничество, а Москва активно подкрепя нейното членство.
Това означава, че Турция ще получи привилегирована позиция на голям хъб едновременно за евроазиатския икономически пояс и за новия китайски път на коприната. Анкара вече гледа на изток. На ход е евроазиатска интеграция.
Вашингтон опита много усърдно да създаде нова Берлинска стена от Балтика до Черно море, за да „изолира“ Русия. САЩ обаче не предвиди, че Путин ще отговори именно през Черно море.
Турция от дълго време си е поставила за цел да получи контрола върху енергийния кръстопът между Изтока и Запада, като през територията ѝ преминава както иракски петрол, така и газ от Каспийско море.
Петролът от Азербайджан вече тече през Турция през газопровода Баку – Тбилиси – Джейхан, иницииран от Бил Клинтън и Збигнев Бжежински. Турция ще бъде кръстопът и ако някога бъде построен Трансадриатическия газопровод, който ще доставя природен газ от Туркменистан и Азербайджан до Европа.
Путин с един-единствен ход успя да направи, така че санкциите на ЕС да навредят на Европа. Германската икономика вече понася щети заради загубата на бизнес в Русия.
„Брилянтната“ стратегия на Брюксел се върти около Третия енергиен пакет на ЕС, според който газопроводите и природният газ в тях трябва да бъде собственост на различни компании. Целта на този пакет винаги е била „Газпром“, който е собственик на тръбопроводите в много държави в Централна и Източна Европа. А целта вътре в целта винаги е била „Южен поток“. Сега целият този план за натиск върху Русия се провали. /БГНЕС
Автор: Пепе Ескобар в Asia Times