През 2007 г. на среща с Ангела Меркел в Сочи руският президент Владимир Путин пристигна с черния си лабрадор. След това много пъти той заяви, че не е знаел, че германският канцлер се страхува от кучета, но няма съмнение в това, че Меркел е на друго мнение по този въпрос, пише на страниците на Aftenposten журналистката Хелен Шегестад.
„Разбирам защо го направи – за да докаже, че е мъж. Русия няма нищо, никакви успехи нито в политиката, нито в икономиката. Това е всичко, което те имат“, каза Меркел след онази среща.
Но ако някога е било така, то след почти десет години ситуацията се промени коренно, отбелязва авторът.
Путин се сприятели с немската дясно-популистка партия „Алтернатива за Германия“ и запази връзката си с „Левите“, последователи на източногерманската комунистическа партия, продължава изданието.
„Може да спорим за това, доколко дълбока е подкрепата, но едно е очевидно: Русия престана да бъде „нищо“. Путин успя да се превърне в косвен участник в немската политика, право в сърцето на Европа“, отбелязва Шегестад.
При това нещата не се ограничават само с Германия. „Путин като алтернатива“ наскоро призна и лидерът на Партията на независимостта на Великобритания UKIP Найджъл Фарадж.
„По време на кампанията около Брекзит като политик Владимир Путин се държеше по много по-подобаващ начин, отколкото американският президент Барак Обама“, цитира думите му журналистката.
Тя припомни, че американският президент призоваваше британците да гласуват за оставане на страната в ЕС.
В същото време поддръжници на Путин има навсякъде в Европа. В допълнение към гореспоменатата UKIP, авторът посочва за пример и унгарската партия на Виктор Орбан „Йобик“ и френския Национален фронт.
В Европа подкрепят Путин и левите, отбелязва още журналистката. Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас и испанската лява партия „Подемос“ също „флиртуват с голямата мечка на Изток“.
Путин създаде „причудлив триъгълник на подкрепата между себе си, крайно десните и левите в Европа. Като алтернатива за наднационалния ЕС и елитарните политици, които мислят, че знаят по-добре“. И всичко това не се изчерпва с Европа, продължава авторът на статията. През последната година руският лидер се срещна с израелския премиер Бенямин Нетаняху четири пъти, а Обама – само веднъж, припомня Шегестад.
„И на Путин вече не му трябва черният лабрадор, за да плаши световните лидери. Неговата повтаряща се проповед за националния суверенитет и рязката критика и на САЩ, и на ЕС, доведоха до това, че все повече хора търсят алтернатива на изток“, пише още журналистката.