Нека си припомним думите на украинския президент Петро Порошенко пред западните медии: „Ние много добре разбираме, че никога няма да успеем да си върнем тези региони (Луганск и Донецк – бел.ред) по пътя на военните действия. Ние трябва да водим там война за умовете и сърцата на хората“.
Днес този същият Порошенко заяви пред украинския народ, че примирието вече е приключило и армията преминава в настъпление срещу „сепаратистите“.
В тази връзка нека си припопним думите на покойния генерал Александър Лебед, който казва: „В съвременния свят само глупакът може да се надява да победи някого със силата на оръжието. Днес можеш да победиш само с ум“.
Но можем ли да наречем президента Порошенко умен? Нито в предизборната си кампания, нито на поста си на държавен глава той предложи нещо. Той не предложи абсолютно нищо! Нищо, което да може да изтръгне Украйна от блатото, в което е затънала… Както с почуда разбираме от предизборната кампания на настоящия президент, че украинският народ до ден днешен се бори за своята свобода. „Ние, украинците, искаме да бъдем свободни. Затова и всеки опит за поробяване, без значение външно или вътрешно, ще получи от нас достоен отпор, както бе доказано на Майдана и в борбата срещу руската агресия“.
В плана за борба за социална справедливост Порошенко се застъпва за народен контрол над чиновничеството. „Кадровата политика и дейността на всеки чиновник трябва да бъдат открити, както и състоянието, доходите и разходите на него и неговото семейство“. Тоест, обществениците трябва да следят зорко каква храна и каки вещи купуват жените на чиновниците. И на какви курорти почиват.
Националната идея на Порошенко е: „Осъзнаването, че даването на подкуп е също толкова аморално, колкото и взимането му. Това утвърждава националната идея за нетърпимост към корупцията“.
Украинците, оказва се, и досега не са осъзнали, че да се дава и взима подкуп е неморално.
„Знам добре как да увеличим националното си богатство и да запълним бюджета“.
Как?! Отговорът на въпроса, който с векове вълнува цялото световно общество, можем да открием в посланието на Порошенко: „Да живем по нов начин – това е да разчитаме преди всичко на собствените си сили. Никой няма да свърши нашата работа заради нас!“.
Е, там има още доста празнословия, като необходимостта от съдебна реформа, както и това, че украинците трябва да взимат пример от някакви по-цивилизовани страни, като това включва и Грузия.
Като цяло, мислите на Порошенко на тема пробив на страната в цивилизацията са доста прости, дори може да ги наречем, празни и твърде далечни от мъдростта на истинските държавни реформатори, като например южнокорейския президент Пак-Джон Хи, който успя да възроди страната за кратък срок.
Ние тактично не споменаваме недалновидността на Порошенко, защото тук той изобщо не се различава от своите предшественици, които обещаваха да направят от Украйна втора Швейцария. Но драмата е в това, че Порошенко даде съгласието си за използването на военните за избиване на мирното население, включващо деца, жени и старци… Същите тези действия изгониха от страната вече повече от половин милион бежанци. Вече е ясно, че от Порошенко няма да излезе нов Пак-Джон Хи. Но все пак още не е късно да спре, за де не влезе в историята като украинския Пол Пот.
Източник: КП