Дружеството на русистите в България – традиции и съвременност
Дружеството на русистите в България заема достойно място в духовното пространство на нашата държава вече 47 години. Създадено е на 5 юли 1967 г. в София. Целта на учредената организация е да обедини колегите-русисти, работещи в средното и висшето образование, и да съдейства за разпространението на богатата руска култура в България. За целта се създават регионални структури в областните центрове на страната. Днес Дружеството обединява на доброволен принцип преподавателите по руски език и литература в областта на средното и висшето образование, а така също преводачи и културни дейци, свързани с разпространението и популяризацията на руските духовни ценности в България. Организацията наброява 720 члена, участващи в регионални структури и клубове.
Съосновател на МАПРЯЛ
Българското дружество на русистите е едно от основателите на Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература (МАПРЯЛ), чието учредително заседание се провежда през септември 1967 г. в Париж. В учредяването на Международната асоциация активно участие вземат известните български учени проф. Симеон Русакиев и проф. Георги Германов. Българските русисти винаги са участвали в състава на Генералната Асамблея и Президиума на МАПРЯЛ. През 1967 г. в състава на Изпълнителното бюро на международната организация е била включена Кира Пехливанова, а нейни вицепрезиденти са били проф. Васил Колевски и доц. Илиана Владова.
Сфери на дейността на българските русисти са научно-изследователска, учебно-методическа и популяризаторска работа в областта на руския език, литература и култура. През изминалите години е извършена огромна работа в тези три направления. По инициатива на проф. Г.Тагамлицка през 1971 г. във Великотърновския университет бе проведен първият международен симпозиум по проблемите на изучаването и преподаването на руския език в съпоставка с други езици. Този симпозиум стана традиционен и се провежда регулярно на всеки четири години. През настоящата година на 3 – 6 април се проведе поредното му единадесето издание на тема ” Теоретико-практическото изучаване на руски език и съпоставителното му типологично описание”. В мероприятието участваха русисти-преподаватели и научни работници от повече от 20 страни от Европа и света.
По инициатива на проф. В.Колевски през 1985 г. се организира международен симпозиум по проблемите на руската литература, който също стана традиционен. Първият се проведе в Шумен, последващите — в София. През 2010 г. Дружеството организира кръгла маса на тема „Русское слово на Балканах”, в която взеха участие русисти от Сърбия, Румъния, Гърция и Турция. Активната културна комуникация между русистите от балканските страни съответства на новите реалности, характеризиращи се с интензивни динамични и интеграционни процеси.
Особено е мястото на научно-изследователската работа в дейността на Дружеството. Научните звена в катедрите по руски език и руска литература периодически и по различни поводи провеждат научни форуми, на които се разискват проблеми на руския език, руската литература и руската култура с цел тяхното анализиране и утвърждаване като част от световната и славянската духовност. Специализираните катедри в Софийския, Пловдивския, Великотърновския и Шуменския университети издават сборници с научни разработки на русисти от България и чужбина по различни поводи и с различна тематика. Професионалното общуване с колеги-русисти способства за траен обмен на актуални мнения и материали от богатата руска култура, за нов поглед върху проблемите й, нов прочит на много от тях.
Дружеството на русистите в България издава сп. „Болгарская русистика”, което излиза от 1967 г., в началото в 6 книжки, от 90-те години — в 4 . След промените, настъпили в нашата страна в началото на 90– те години на миналия век, списанието се издава с помощта на фондация „Славяни” и Федерацията за дружба с народите на Русия и СНГ. В списанието намират място статии, в които се засягат най-актуалните проблеми на руския език и руската литература, теорията на превода и методиката на преподаване на руски език и литература. Публикуват се и материали, свързани с богатата руска култура.
Русистиката оцеля през последните две десетилетия
Под ръководството на МОН се осъществява системна методическа работа с преподавателите по руски език от средното училище с участието на специалисти от Русия. Създадената Национална мрежа от базови училища с изучаване на руски език е предпоставка за оптимизация на този процес. Българските ученици традиционно се представят отлично на организираните от МАПРЯЛ олимпиади по руски език.
Специално внимание заслужава дейността на русистите със студентите и учениците през последните повече от две десетилетия, време, през което русистиката успя да запази себе си и да преустрои своята работа в съответствие с новосъздадените условия. Липсата на много от каналите за информация, идваща от Русия, наложи реорганизация на популяризаторската работа на преподавателите-русисти сред учащите се. Освен учебните занятия преподавателите разгърнаха интензивна дейност за запознаване на младите хора с руската култура, съвременна и от минали времена. С тази цел се подготвят вечери, конкурси, фестивали, рецитали, изготвяне на презентации по зададени теми. Има вече създадена практика тези културни събития да се провеждат съвместно със студенти и ученици, а някъде и с деца от детската градина, изучаващи руски език. И тук ни очакваше приятна изненада. Децата с удоволствие попиваха всичко, което се откриваше пред тях от съкровищницата на руската литература и култура. Този феномен може да бъде обяснен. Освен богатство руският език е част от европейската и световната цивилизации. По думите на Гогол, руските поети и писатели „са направили добро, разнасяйки благозвучие, невиждано до момента… Нашата поезия е опитвала всички акорди, докосвала се е до литературата на всички народи, заслушвала се е в лирите на всички поети, формирала е някакъв всемирен език, за да подготви всички за по-възвишена цел”. И този език разбират нашите деца. Знаейки езика, човек разбира чуждата култура, става по-образован и духовно богат. А 2014 г. в Русия е Година на културата. Затова българските русисти се стремят да привлекат вниманието на студенти и ученици към богатството на руската култура, историята на създаването й и най-вече към нейния хуманизъм.
Богат е светът на руското слово
Постиженията на българските русисти имат достойно признание в лицето на чуждестранните русисти и ръководството на МАПРЯЛ. Не напразно в България се проведоха два от общо 13 конгреса на тази авторитетна международна организация — през 1973 г. и през 2007 г. във Варна. Във всеки един от тези мащабни форуми взеха участие повече от 1000 русисти от целия свят. Конгресът през 2007 г. се проведе под надслов „Мир русского слова и русское слово в мире”. И действително богат е светът на руското слово, богата е руската култура и затова е заела своето достойно място в световното духовно пространство.
Руската култура е съвсем близка, напълно разбираема и обичана от народа ни. Знанието на руски език е един широко отворен прозорец не само към тази култура и наука, но и към световната. Преводната руска литература е изключително богата и всеобхватна, дава достъп до знанията на световната наука, политика, икономика, литература, култура, до всички аспекти на човешкото развитие. Дава онези знания, които никога няма да получим само с български и западен език. Това вече се разбира от българските младежи и много от тях изучават самостоятелно руски език.
Този процес се стимулира от силната историческа, духовна и езикова връзка между България и Русия. Традицията за изучаване на руски език в България е стародавна. Още преди Освобождението мнозина български просветители са завършили образованието си в Русия. След Освобождението от османско иго руски език започва да се изучава в училищата и в университетите. Само две години (1892−1894) този език е бил заличен от учебните програми. Руският език е бил и си остава мост, свързващ българската и руската култура, българския и руския народ.
в. „Русия днес – Россия сегодня“