Емигрантите се вписали успешно в живота на града, поставят началото на интересни инициативи
Знаменитият пълководец и генерал от инфантерията Александър Кутепов, командир в Деникинската и армията на барон Врангел, екскомендант на интернираните бели войски в Галлиполи, пристига в България, по-късно и във Велико Търново с армейска част през декември 1921 г. След Варна Кутепов се установява за известно време в старата българска столица Велико Търново, където убеждава своя хазяин, впоследствие и приятел, индустриалеца Христо Малиев през 1921 година да построи нова сграда на най-старата тъкачна фабрика в града и да организира безплатен стол за работници – такъв, какъвто Малиев със свои средства е направил в първите месеци за пристигналите тогава белоемигранти.
Когато частта от корпуса от армията на барон Врангел пристига във Велико Търново, зимата била изключително сурова. Част от белоемигрантите са разквартирувани в сградата на тогавашната Девическа гимназия, която съществува и до днес. Семействата на висшите офицери били настанени в частни квартири. В старопрестолния град генерал Кутепов отсяда със свой адютант в дома на Христо Малиев – най-големия от братята индустриалци. Запомнен е като изключителен ерудит. Галантен, винаги стегнат и елегантен, той въвежда в семейството на Малиеви като задължителен ритуал едно много приятно следобедно пиене на чай. Не обичал кафе, харесвал бялото сладко и рачела, който домакинята е приготвяла, както и белите курабии. Контактувал е успешно с първенците в града. Организирал полеви кухни за емигрантите, които са били първоначално в двора на Девическата гимназия. Там през лятото на 1922 година се е помещавал и временният военен лазарет за ранените. Известно време ранените и болните са били обслужвани от известния д-р Церовски. Впоследствие сграда за същите нужди е построена на Света гора, в която са работили руски лекари и медицински сестри.
По-късно тази сграда се превръща в туберкулозен диспансер. В него са практикували и лекували доктор Трейман, доктор Широкорад и още десетки руски лекари. Там е лекувана от туберкулоза и Вера Малиева – дъщеря на по-малкия брат от фамилията Малиеви.
Благодарение на перфектната дисциплина и организация в началото на 1922 г. във Велико Търново всичко първоначално тръгва добре. Руските белоемигранти – военни, мъже, жени и деца, постепенно и прекрасно се вписват в аурата на града. Организират беседи, сказки, концерти. Поставят началото на интересни интелектуални традиции, литературни четения. В градската градина вечер е свирел военен руски оркестър. А всяка събота и неделя освен задължителните маршове оркестърът е свирил и на вечеринките. Свободните места във военния оркестър били попълвани и от местни музиканти. По това време в града пристигат много интелектуалци, преподаватели, геодезисти, учени, историци. Животът става изключително разнообразен. Организират се балове, оперети, изнасят се театрални спектакли.
По специално нареждане на генерал Кутепов подразделенията на белоемигрантите строго са били организирани по устава на Руската императорска армия. Той е човекът, който е поддържал духа на диаспората и се е държал достойно, и то така, щото войниците и офицерите да се чувстват не като корпус от емигранти, а достойни членове на Преображенския полк. Кадети и юнкери постепенно са се пренасяли от полковите палатки в градските къщи, намирали и работа. Вратите на старопрестолните църкви винаги и по всяко време са били широко отворени за белоемигрантите. Дори нещо повече – в старите търновски гробища, намиращи се някога в квартал „Тракия”, са погребани руски белоемигранти, чиито имена са били вписвани чинно, краснописно и точно в регистрите. Днес при желание вероятно те биха могли да бъдат издирени. Този руски парцел – помня по думите на моята баба, се намирал непосредствено до гроба на дъщерята на легендарния български поет и революционер Христо Ботев. В Търново през 20-те години на XX век се появява и първата руска библиотека, която заема книги на всички желаещи. Имало е и специална библиотека за руска военна литература. В този период белоемигрантите продължават да издават най-стойностната военна литература в Европа. Те ползвали ежедневно турската баня „Баш хамам”, превръщайки я в истинска руска такава с ритуалите с брезови клонки и нагорещените до червено огнени обли камъни, поливани с вода. В „Баш хамам” е имало приспособено и специално помещение за т. нар. „оздравителни изпотявания” по руска рецепта, при които за много кратко време от организма на болния могат да бъдат извадени всички отрови именно по метода на изпотяването. Организирани били и перфектен лазарет, складове и работилници. Руснаци са преподавали както в търновската Девическа, така и в търновската Мъжка гимназия. Организирана е била и специална руска детска градина, както и спортни и технически кръжоци. Съпругите на руските офицери белоемигранти формирали със своите благотворителни акции първите женски клубове в града. Впоследствие до 1925 година там пристигат още и военни фотографи и кореспонденти. Издават се бюлетини и литографски вестници на руски. Именно във Велико Търново се формира своеобразният Бял орден на белоемигрантите. Организират се екскурзии. В този град, пропит с история, започва един невероятен духовен възход. А търновци винаги са били пословично гостоприемни. Те не само са приемали братски и с отворени обятия белоемигрантите мъченици, но и са им разказвали как по време на Освобождението великият генерал Гурко е бил посрещан на бял кон в центъра на града с ритуална топла погача, мед, хляб, сол и вино.
Интересен случай е описала в своите мемоари голямата дъщеря на семейство Малиеви – Райна. Тя с голямо вълнение си спомня многократно как с разрешение на родителите на нейния 20-и рожден ден е била заведена лично от генерал Кутепов и представена на първия във Велико Търново офицерски бал във Военния клуб, организиран по повод установяването на белоемигрантите там. От този пръв неин бал от 1922 г. е запазена една прекрасна зелена кадифена копринена дълга рокля с цвета на очите й, която е носила тогава. Тази рокля аз пазя и днес.
Анна ЗОГРАФОВА
http://www.borbabg.com/?action=news&news=27975