ПРАВОСЛАВНА РУСИЯ ОТНОВО ДО НАС В ТРУДЕН МОМЕНТ Една много стара, но изключително вярна народна мъдрост гласи: „Приятел в нужда се познава“. Огромната нужда днес е налице, след сполетялата ни водна стихия във Варна и други краища на България. Равносметката е тежка – 11 официално загиналите са във варненския квартал – Аспарухово, след водния ад, който помете квартала в ранната вечер на 19-ти юни. Стотици семейства останаха без домове и покъщнина, щетите възлизат на десетки милиони. Водещите български политици, разполагащи с реалната власт в държавата за пореден път останаха верни на себе си – броени часове след трагедията те започнаха да сипят обвинения едни към други прехвърляйки си отговорността за случилото се. Те буквално се нахвърлиха върху страдалците като лешояди с цел да си вдигат рейтинга – нали се готвим за поредни предсрочни парламентарни избори. В първите часове след стихията подобно на поройния дъжд залял почти цялата страна започнаха да валят щедри обещания за финансови помощи и адекватно съдействие за преодоляване на щетите. В цялата тази суматоха умишлено или не, далеч от вниманието на казионните медии, обслужващи властта, останаха първите дарители, които макар и символично помогнаха без излишен шум. Става дума за стратегическия инвеститор в лицето на компанията – „Южен поток транспорт“. По информация на електронното издание – Energy global още в първите часове след бедствието компанията е дарила 50 000 лв на Българския червен кръст за подпомагане на пострадалите. Според същото издание газопреносната компания с преобладаващо руско участие е заявила намерение да помогне освен с парични средства – и с организацията на спасителните дейности. В същото време във Варна премиерът – Орешарски заяви, че все още не било необходимо Българската държава да иска финансова помощ от европейски фондове. Нали сме евроатлантически съюзник, нали сме членка на ЕС, къде са нашите така наречени партньори? Как така „лошата“ Русия, която в името на евроатлантическите ценности трябва да смачкаме със санкции, първа се отзова на повика за помощ? Това са изключително сериозни въпроси, над които всеки един българин е необходимо да се замисли. Въпреки неправилния геополитически избор, който родните ни политици направиха без да се допитат до суверена – българския народ – духовното пространство е почти нерушимо. Тук с пълна сила важат думите на патриарха на българската литература – Иван Вазов – „Не се гаси, туй, що не гасне.“ Ние сме православен народ, както и руският. Нищо и никой не е в състояние да разруши тази духовна връзка, най-малко някакви си трима американски сенатори безбожници – служители на дявола, които се разпоредиха на нашенските васали да преустановят строителството на тръбата по проекта „Южен поток“. Когато изпаднеш в беда, тогава се проявява истинската сила на духа в контекста на православното милосърдие. Тогава помощта към ближния се явява най-красноречивото свидетелство за неразривния характер на духовната връзка. Именно в момент на тежко изпитание, на което ни подлага Божията воля, най-ясно бихме могли да разберем къде ни е истинското място и кои в същност сме ние. Въпреки опитите на безродните управляващи лакеи да разрушат многовековната спойка между нашите два народа, ръката на братския славянски руски народ, който пише и чете с нашите букви остава протегната към нас. Тя ни е крепяла през вековете и ще продължава да ни крепи за напред. Тази протегната ръка е здравата десница, която по Божията воля никой световен агресор не е успявал да строши и сломи. Александър Георгиев Атанасов – политолог – Варна http://pan.bg
Премълчаван факт от медиите: Русия първа дари пари за бедстващите в България! А Европейският съюз?
