Докато България бе принудена да спре работата по „Южен поток“, OMV и Газпром подписаха във Виена договор за изграждането на газопровода. По този начин те поставиха Брюксел пред свършен факт, коментират медиите.
Шефът на Газпром Алексей Милер даде старта за строителството на оспорвания газопровод „Южен поток“. Това се случи вчера (вторник) във Виена, където Милер подписа договор с австрийския енергиен концерн OMV. Изграждането на 50-те километра от трасето, които са на австрийска територия, ще струва 200 милиона евро, съобщи шефът на ОМV Герхард Ройс. Плановете са газопроводът да заработи от средата на 2017, като в края на същата година той трябва да достигне пълния си капацитет от 32 милиарда кубически метра. Това съответства на около една трета от годишното потребление на страна като Германия.
„Който е казал А, трябва да каже и Б“
Сделката може и да е обект на остри критики, но Австрия остана твърда – коментира по този повод „Ханделсблат“, пояснявайки, че Австрия иска газови доставки без транзит през несигурна Украйна. След провала на проекта „Набуко“ австрийците разчитат сега на „Южен поток“. „Който е казал А, трябва да каже и Б“, заяви австрийският президент Хайнц Фишер, който посрещна във Виена руския си колега Владимир Путин. Той от своя страна изтъкна, че проектът не е насочен срещу никого, а „служи на енергийната стабилност в цяла Европа, което е много важно на фона на несигурното положение в Украйна“, заяви Путин и подчерта, че „Русия се нуждае от този проект точно толкова, колкото и европейските ѝ партньори“. По време на посещението си във Виена руският президент каза и още нещо: той обвини Съединените щати, че се опитват да попречат на строителството на газопровода. „САЩ искат да снабдяват Европа с техния газ“, заяви Путин, като допълни, че в това всъщност нямало нищо необичайно, тъй като когато става дума за конкуренция, е нормално да се използват и политически средства.
Плановете за изграждане на „Южен поток“ се посрещат в Европейския съюз без грам въодушевление, пише по този повод „Ди Велт“. „Да се надяваме, че работата по „Южен поток“ ще протече в съответствие с европейските закони“, заяви Сабине Бергер, говорителка на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Участващите в проекта държави ще бъдат призовани да започнат работа по проекта едва тогава, когато се установи сигурност по отношение на спазването на европейските правила, и по-конкретно – на т.нар. Трети енергиен пакет. Едно от централните условия в този пакет може да се обясни така: не бива едни и същи фирми да контролират както добива и производството на природен газ, така и транспорта и доставката му до крайния потребител. В противен случай страда един важен механизъм на пазарната икономика: конкуренцията.
Русия твърди на свой ред, че двустранните споразумения, сключени със страните, през които преминава „Южен поток“, би трябвало да стоят над европейските правила, във връзка с което Москва дори отправи апел към Световната търговска организация да провери случая. А със сегашния си ход Газпром и ОМV поставят Европейския съюз пред свършен факт – Брюксел вече няма как да предотврати строежа на газопровода, посочва „Ди Велт“.
Как ще постъпи ЕС?
Въпросът сега е дали Брюксел ще извади „Южен поток“ от Третия енергиен пакет, както постъпи навремето с газопровода „Северен поток“. По думите на говорителката Сабине Бергер, подобно искане все още не е постъпило. А дали и кога би го внесъл „Газпром“ – на този въпрос шефът на концерна Алексей Милер отговори така: „Решаваме проблемите тогава, когато се появят“. Във всеки случай това нямало да окаже никакво влияние върху спазването на договорените срокове, заяви Милер и увери, че поддържал „конструктивен диалог“ с еврокомисаря Йотингер, с когото се чували всяка седмица.
„По отношение на „Южен поток“ Европа трябва да следва политическите си интереси и да настоява за спазване на европейските закони“, коментира на свой ред Клаудия Кемпферт от Германския институт за икономически изследвания. „Ако правата в сферата на конкуренцията не се нарушават, ако достъпът до газопровода функционира добре и всичко е правомерно, Европа няма как да има нещо против“, посочва още експертката.
DW.DE