От какво се оплакват украинците, участващи във военната операция в Югоизточна Украйна
Участниците в силовата операция в Югоизточна Украйна се оплакват от лошите битови условия, ниското заплащане, както и от липсата на необходимата екипировка, която някои дори е трябвало да си осигурят със собствени средства.
Координаторът на първи батальон на Националната гвардия Андрей Антонщик се опита да успокои обществеността.Това е същият човек, чиито бойци протестираха край сградата на правителството с искания да бъдат признати участниците в бойните действия. „Това е измислен проблем. Всичко това се случи поради липсата на информация”, заяви той, като предположи, че бойците просто не са получили необходимите разяснения по повод на своето положение. Коментирайки недоволството на служителите, представителят на НГ се оправда също и с „поствоенния синдром”.
Министерството на отбраната на Украйна също представи своето становище, като временният министър Михаил Ковал заяви, че всички участници във военната операция (официално наричана антитерористична) се водят на отчет и ще им бъдат издадени удостоверения, но след приключването на операцията.
Работата, наистина, не е само в сроковете. Самият батальон, както заявиха пристигналите в Киев бойци, официално сякаш не съществува (в документите им фигурират други подразделения). „Документи, че сме били в Славянск ние нямаме”, разказа командирът на трета рота Тарас Жеребецки. По документи, гвардейците се намират в Павлоград (Днепропетровска област, на територията на която не се провеждат бойни действия).
Националната гвардия сега обещава, че допълнителните записи за удостоверяване на бойците (с указание на местата, в които те действително са се намирали) ще бъдат внесени. Това ще бъде направено „след пристигането в Киев на всички военнослужещи от пунктовете, в които са на служба” (що се отнася до протестиращите гвардейци, то те са пристигнали в столицата по свое собствено желание: техният батальон е изпратен на учения след боевете край Славянск).
Съгласно закон от 6 май 2014 г., гвардейците, изпратени на изток, имат право на статус на участници в бойни действия. Законът даде такъв статус на бойците, „които защитаваха независимостта, суверенитета и териториалната цялостност на Украйна, както и на тези, които приеха участие в антитерористичната операция”. Те получават ред правомощия, като например, безплатни лекарства и почивки в санаториуми, отстъпки при плащането на жилищни и комунални услуги, безплатно пътуване в градския транспорт и прочие. С тези преференции и отстъпки се ползват и семействата на загиналите участници в бойните действия.
Документи
Съобщения за това, че хората, участващи в операцията, по документи се намират на друго място, в последно време постъпват все по-често. В това число и от първи батальон на Националната гвардия. „Казват, че официално ние се намираме в Павлоград, а не край Славянск, – разказа един от бойците от батальона,- По документи ние не сме на война, а ядем яхния в Павлоград. Така казва старшината”.
Други, намиращи се също край Славянск, се води, че са на учения в Николаевска област. Трети пък в Луганска. Един от бойците разказа пред журналисти, че „единствените доказателства” за това, че е воювал в тези райони са снимките с министър-председателя Арсений Яценюк и министъра на отбраната Михаил Ковал, направени, когато представителите на властта посетиха зоната на военната операция.
„По документи местонахождението на много от военнослужещите не съответства на реалността, – пише „Левий берег”. – Това в очите им изглежда по-скоро като фалшифициране, отколкото като небрежност. Ранените са убедени, че някой „отгоре” с всички сили се опитва да намали броя на участниците в антитерористичната операция (АТО), за да избегне парични плащания”.
Липсата на нормални документи, както отбелязват от „Факти”, води до това, че ранените „остават един на един с медицинската система”. „Казаха: ако той има 25 хиляди за лечение за тези титаниеви пластини, то ние ще го лекуваме. Ако не – лекувайте го в болницата и го дръжте далеч от тук”, спомня си един от ранените десантчици.
Войници, ранени край Славянск, разказаха, че не им поставят реални диагнози.”От момчето извадиха четири куршума, а му поставиха диагноза ангина”, спомня си един от бойците. Нещо подобно се случило и с ранените край Волноваха, където по думите на оцелелите, при тях са идвали дознатели, които са ги карали да се подписват, че са пострадали при нещастен случай или катастрофа.”Следователите говорят с нас така, сякаш ние сами сме си виновни за това, че са ни простреляли. Ние подозираме, че искат да ни излъжат и да не ни дадат статус на участници в бойните действия”, заяви един от войниците.
От прокуратурата обявиха думите на военните за слухове. Между другото, някои от загиналите край Волноваха също не са представени като участници във военните действия. В актовете им за смърт било записано, че телата им просто са открити „на улицата с огнестрелни рани”. По този начин семействата на убитите военнослужещи ще бъдат лишени от полагащите им се обезщетения.
Опълченци потвърждават, че официалните данни за загубите от страна на военнослужещите са силно занижени. Така, Главната прокуратура съобщи в началото на юни за 181 загинали, военнослужещите сред тях бяха 59. Командирът на опълчението на свой ред обяви, че в резултат само на един обстрел на позиция на Националната гвардия край Славянск са загинали около сто души. Тогава Стрелков предположи, че са опитали да припишат загубите на дезертьорство.
Снабдяването
Гвардейците, пристигнали да протестират в Киев, разказаха и за проблемите със снабдяването. Според тях, държавата им е подсигурила единствено оръжието. Униформите е трябвало те сами да си купуват с личните си средства, а храната е била докарвана от активисти на Майдана. „Бронежилетките ни са доставени от спонсори. Ако е необходимо, ще ги дадем на нашите момчета, които ще бъдат там (в зоната на бойните действия). На практика, лекарства нямаме”, разказва заместник-командирът на първа рота Владимир Бабенко.
Друг гвардеец разказа по-рано, че не достигат елементарни неща, като например, сапьорни инструменти. „На думи ни осигуряват всичко, но на практика ние си го купуваме сами”, констатира Бабенко.
Войници разказват пред журналисти, че „ги държат против волята им в скотски условия” и че те са „излъгани от всички”.
Официално, за военните нужди се заделят допълнителни средства, които би трябвало да осигурят всичко необходимо: от закупуването на бронежилетки до осигуряването на храна и вода. До участниците в силовите операции обаче, тези неща не достигат. Според активисти, организиращи събирането на помощи за един от батальоните на Националната гвардия, събраните неща по-късно се разпродават от командирите. „Те взимат всичко за себе си. Момчетата спяха в скъсани палатки, когато валеше дъжд и град. Какво правят със събраните помощи? Препродават ги”, разказа един от тях. Според него, е имало дори случай, в който един от командирите е използвал спонсорските средства за изготвянето на значки, които по-късно се опитвал да продаде на бойците.
Един от оцелелите при боевете край Волноваха разказа, че на 45 човека са се полагали само 20 бронежилетки.
Военното ръководство признава за проблемите със снабдяването и въоръжението, но от ведомството уверяват, че ситуацията се подобрява.
Истински скандал избухна и около американските сухи провизии, изпратени като хуманитарна помощ преди няколко месеца. Още веднага в украинските сайтове започнаха да се появяват обяви за продажбата им. „На нашите момчета в зоната на антитерористичната операция им обещаваха американски сухи провизии, а ги хранят с родни сухари. Грехота, честно ви казвам”, заяви лидерът на Информационна съпротива” Дмитрий Тимчук, цитиран от украински медии.
Министерството на отбраната се дистанцира от проблема с продажбата на хуманитарните помощи, като военният министър утвърждаваше, че с това се занимават обществени организации. По-късно от ведомството заявиха, че от 300 хиляди американски сухи провизии, нищо не е достигнало до войниците. В началото на юни се появи информация, че началникът на склада на една от войсковите части е хванат в търговия с американските помощи. Тогава военните се оправдаха, че това не са новите провизии, а са стари „оставени от военните на САЩ след провежданите през 2011 учения”. От украинското министерство обаче, заявиха, че провизиите са предназначени за министерството на отбраната на основание на договора между САЩ и Украйна.