Евгений Евтушенко пристигнал в Родината, независимо от прекараната тежка болест и сложна операция. Поетът рецитира своите стихове в препълнени както винаги зали…
– Аз фактически останах последен от поетите на шейсетте години, – отбелязал Евгений Александрович. – Но аз съм пръв от тях, който чете своите стихове в Държавната Дума… И, видимо, вече последен.
– Нашето поколение, въпреки, че живеехме в затворена страна, се чувстваше свързано със целия свят, – казва Евтушенко. – Ние от шейсетте, бяхме възпитани от две войни – Великата Отечествена и „студената война“, което беше не само борба със външните врагове, но и борба на Сталин със собствения му народ. Но ние винаги се стремяхме на всяка цена да си доставим забранените книги, да ги четем, да се опознаваме един друг чрез стиховете, това беше такава проверка на истинността на поета.
Искам да кажа нещо обидно за младите поети: те, имайки пълна възможност за изучаване на поезията, литературата, нищо не знаят! Това е ужасно! Как може да се пишат стихове и да не познаваш поетите?… Наскоро бях в Института по литература и слушах стихове на млади поети и поетеси. Едно момиче рецитираше стихове, но… Разбирате ли, аз самият почти никога не използвам псувни, трябва да съм много ядосан, за да се изразя така. А псувня, звучаща от женска уста… в стихове на жена… Това, даже не зная как да кажа. При това се вижда, че момичето е умно, културно…Пушкин е писал без псувни, Лермонтов. Прочетете Пушкин – при него има всичко! Искам да отбележа, че днес се е разкъсала връзката на писателите и поетите с народа…
– Нашата особеност, на поетите от шейсетте години, беше в това, че ние, смятайки се за патриоти на Родината, бяхме патриоти и на целия свят, на цялото човечество. И аз вярвам, че днес трябва да търсим общ език с всички, да не се предаваме, да не се поддаваме на провокации, да стоим по-високо от тези, които провокират Русия към необмислени действия.
Сега е много опасно време, отново звучат фашистки лозунги и не трябва да допуснем това в нашата страна, трябва да се борим против него. Но да изпадаме в шовинизъм, също не е допустимо. Как може да се говори, че Русия не е Европа? Това означава да се принизи Русия, която е поела в себе си всичко най-хубаво, което съществува от европейската култура, приела, преосмислила. Днес у нас се наблюдава някакво чувство на озлобеност един към друг, засилване на чувството на завист. Иска ми се просто да затворя очи и да не виждам всичко това: то толкова не прилича на истинския руски дух!
Трябва отново да се научим да обичаме себе си и своите близки, съседите по вили и съседите по граници. Започнахме много лесно да се обиждаме един друг. А това не трябва да се случва, спомням си трудния път, който нашата страна измина. Твърде много бяха тежките уроци, за да ги забравим с лекота…
Много слушателки – от студентки до депутати помолили Евтушенко да прочете стихове за любовта. Поетът прочел посвещение на своята жена Мария.
– Тя буквално ме извади от оня свят, – казва Евтушенко. – Аз вече исках да умра, но тя не се предаде, спаси ме:
Хочу я тебя разлюбить – не могу,
чтоб только совсем отпустить бы
на волю,
когда я от боли уже чуть не вою,
а после впадаю почти в немоту.
Пусть лучше один я все перенесу,
пусть лучше один я отплачусь,
отмучусь,
за что же тебе эта женская участь – остаться Аленушкой в темном лесу?
Лишь редкая женщина, кто устоит
при лязге зубов, окружающих
в чаще,
но счастье великой жены состоит
из мужниных, с ним разделенных несчастий.
http://vseruss.ru/novosti/rossiya-1/Evgenij-Evtushenko-My-stali-slishkom-legko-oskorblyat%27-drug-druga-15985