Демокрацията е шоу, в което лудите избират главен лекар. Капитализмът е най-отвратителният строй
Михаил Задорнов (1948–2017) е руски сатирик, писател и автор на популярни сценични монолози. През последните години от живота си той публикува и редица видеозаписи, в които разсъждава върху обществото, политиката и историята. Текстът по-долу е стенограма на един от тези записи. Задорнов говори за Русия, но много от процесите, върху които разсъждава, са добре познати и у нас, защото и ние преминахме през същите промени и срещнахме подобни проблеми.
Демокрацията и „демосът“
Демокрацията произлиза от думата „демос“. „Демос“ не означава „народ“ на гръцки. „Демос“ е частта от народа, която има право на глас. Само глупаци могат да говорят за демокрация в Гърция. Между другото, охламон (обидна дума за глупав, ленив, лошо облечен човек) произлиза от думата „охлос“.
Народът е бил разделен на „демос“ – тези, които са имали право на глас, и „охлос“ – тези, които нямат. Например, в Латвия руснаците са „охлос“, а латвийците са „демос“. Думата „демос“ произлиза от думата „демон“, което означава „да разглобя“. Тя е от гръцки произход. Тоест, хората, които гласували, били водени от демонични чувства – ще изберем някой, който ще наказва, екзекутира, ще завладява, ще урежда сметки и ще отмъщава.
Кой е ходил на избори? Който е имал много роби. Който е бил богат. Каква демокрация? Това е малка част от населението. За какво говорите? Олигарсите избрали помежду си негодник, точно като тях самите. И затова би било правилно днес да казваме „демонкрация“, а не „демокрация“. Но има строй, при който може да се организира нашето общество. Но ако говориш за това, ще бъдеш убит.
Случаят „Сердюков“ и руската политика
Демокрацията е от полза за всички мошеници и шарлатани, които управляват икономиката днес. Икономиката, не политиката. Всички, които трябва да са в затвора. Сердюков (бивш министър на отбраната на Русия 2007–2012) е свидетел. Свидетел на какво? Колко е откраднал? А не е обвиняем. И половината страна ликува, че е отстранен. Трябваше да се радваме, ако нашите кремълски управници публично се бяха извинили за назначаването му. В края на краищата, всичко се знае за Сердюков.
Докато предаваше Родината, никой не му обръщаше внимание. И когато измени на жена си, дъщеря си, приятеля на стопанина на страната, едва тогава всички се сетиха, че е предавал страната. Харесва ми това, което се случва в Русия днес по отношение на международната политика. Харесва ми, че не сме напълно подчинени на Америка. Защото през 90-те години имаше усещането, че ще се превърнем в американска колония.
Това не се случва сега. Харесва ми, че не се подчиняваме на Запада по отношение на гей парадите. Те смятат Русия за най-неблагоприятната страна за живеене, защото Русия е против гей парада. Като човек, обучен по математика, стигам до заключението, че всеки, който е против Русия, е гей. Аз не съм против гейовете.
Какво общо има гей парадът с това? Харесва ми, че на нпо-тата не е позволено да се разгърнат. Харесва ми начинът, по който се държат по отношение на Сирия. Докато Медведев беше президент, Либия беше дадена. Просто ей така, с един замах.
А какво да кажем за Медведев? Жалко е, че никой не помни тази фраза. Как се опозори, като нарече Кадафи „нерукоприкладное лицо“. Какво е това изобщо? Как може едно лице да бъде „рукоприкладно“?
Елцин и началото на разочарованието
Спомням си добре тези събития, ето защо. Бях на турне във Владивосток. И когато разбрах какво се случва – Върховния съвет, танковете, които се вкарват в Москва – прекратих турнето и отлетях за Москва. И вероятно ми оставаха още около пет концерта в Далечния изток. Пристигнах и, знаете ли, не ме е срам да си го призная, аз съм искрен човек. Мисля, че само глупак никога не си променя мнението. И така долетях, за да защитя Елцин. Бях твърд противник на Комунистическата партия на Съветския съюз. И не толкова на съветската власт, колкото на това, което се случи под съветско управление. Никога не съм бил противник на учението на комунизма.
И си мислех, че е по-лесно да се постигне комунизъм чрез истински демократични средства, а не чрез псевдодемократични. Но жестоко грешах. И трябва да ви кажа, че сега имам съвсем различно мнение.
Познавах Елцин; играли сме понякога тенис. И наистина харесвах този човек. Защото, първо, когато ме молеше да му разказвам какво интересно съм видял в страната, той реагираше много добре. Реагираше точно там, където… искам да кажа, той се смееше там, където се смеят най-интелигентните зрители в залата, на тези места. И много ми харесваше да му разказвам за тези неща. И някак чувстваше, че му разказвам за интересния живот в Русия.
Вярвах му много, като бях предпазлив към неговото обкръжение. Предпазлив бях в началото, имайте предвид, казах в началото. После се разочаровах толкова от политиката като цяло, от чиновниците и от всичко, свързано с бизнеса, че повярвайте ми, не съм се срещал с нито един от нашите лидери от 1993 г. насам, не познавам никого, не съм приятел с никакви чиновници, нямам връзки с никакви бизнесмени и не се занимавам с никакъв бизнес. По една проста причина: при Елцин видях антураж, който изобщо не се интересуваше от идеята да подобри живота на хората.
Всичко, което те печелеха, го печелеха за себе си. Гледах тези събития по телевизията и по онова време ми се струваше, че всичко е шоу, всичко е предварително подготвени камери и изведнъж започнаха да го излъчват по целия свят. Никога не съм се смятал за глупак. Да, правил съм много грешки, но те бяха по-скоро заблуди на романтик, отколкото на глупак. В края на краищата, всеки, който вярва, е романтик. Не всеки, който вярва, е глупак.
Срещата с “цереушника“
Сега, като говоря за това, искам да си припомня нещо, което ми се случи в края на 90-те години и то постави точката за мене. И този инцидент ми потвърди, че бях абсолютно прав да се дистанцирам от нашия политически елит. В края на 90-те години все още ми беше позволено да влизам в Америка. Град Бостън.
В Бостън има хотел, наречен „Hyatt Regency“. Често отсядах там, когато бях в Бостън на турне. И така пристигнах в този хотел и докато се качвах към етажа си и един висш мениджър ме ескортираше, видях табела на руски с надпис „Пушенето забранено“. Осъзнах, че в хотела има много руснаци. Американците не знаят, че ние знаем какво означава „no smoking“.
Те си мислят, че за руснаците това означава, да не носят смокинг. Бяха написали „не се пуши“ на руски. И изведнъж, докато слизах долу, вече на път за концерта, един мъж се приближи до мен долу, на място, което сега на руски се нарича с отвратителната дума „лоби“. Мъж, американец, със сива коса, който много приличаше на остарял Джеймс Бонд, се приближи до мен и каза: „Вие Задоров ли сте?“ Казах – да, откъде ме познавате? Той, очевидно, беше американец. Разбираше се веднага. И той каза: „Ръководя отдела в ЦРУ по изучаване на Русия.“ Направо онемях. Имал съм какви ли не познанства, но никога нещо подобно. Казвам му: Преди време щяха да ме застрелят, ако сега Ви поздравя. А той каза: О, хайде де, времената се промениха.
И тогава каза нещо, което никога няма да забравя – ние. Ние! Той каза точно това. Ние провеждаме конференция на руски политици и бизнесмени. Можете да разберете за тази конференция. Можете да намерите цялата информация за нея в интернет.
Просто днес за това не се говори. Никой не говори за това днес, сякаш никога не се е случвало. И той ми казва тези страшни неща. Питам го: Откъде ме познавате? А той ми казва: От вашите представления изучавам психологията на руснаците.
Казах му: „Сега Вие ме направихте предател. Отсега нататък ще се замислям, преди да говоря и да критикувам нашите. А той каза: О, хайде, времената се промениха. Хайде, днес е церемонията по закриването на конференцията. Каня Ви.
Хайде да пием чай тази вечер тук, в ресторанта на хотела.“ Изобщо, той се оказа страшен скъперник. Действително, както обеща, само чай поръча. Дори не купи кифлички. Обаче, видях всички, точно както той каза. Видях всички бъдещи демократи.
Видях всички като бъдещи олигарси. Видях бизнесмени. Всички те бяха на онази конференция. И днес, когато гледам много от тях, казвам: „Е разбирам защо образователната реформа е такава.“ Да, защото вие бяхте там, които прилагат тази образователна реформа в Русия днес. Разбирам защо Академията на науките се разформирова, защото вие бяхте там, които правите това днес.
И този човек от ЦРУ ми казва – много от тези ваши хора са толкова умни… Говори ми цереушните си глупости, че са изнасяли лекции у нас. Какви лекции биха могли да изнасят? Те получаваха по 30 000-50 000 долара на лекция. Това са агентите на влияние, които са получавали парите си косвено, например, в плик, пъхнат в тайна пощенска кутия. Приближи се един бивш вицепремиер до нас и прегърна човека от ЦРУ, прегръдката им беше приятелска.
После ме попита: Не те ли е страх? Казах му: Страхувам се. Та ти си бивш вицепремиер! И ми казваш това на мене, а аз съм никой в сравнение с тебе.
Дойде Борис Березовски (руски олигарх и политически влиятелна фигура през 90-те години) и се прегърнаха. Той не започна да ме предупреждава. За Борис няма приятелство, никога не е имал приятелство, а само целесъобразност и предплатена любов. Жалко е, всъщност ми е жал за него. Някога беше добър учен, но се забърка, просто се забърка в политиката и се изцапа. И дойде една наша демократка, елегантна и красива, дойде и разказа на цереушника за тях, та даже цереушника се изчерви.
Това беше, обзе ме гордост за руските жени, които могат не само да спрат препускащ кон, но и да накарат церушник да се изчерви. А той ми казва, церушника, ние знаем всичко – кой е убил Листьев (руски телевизионен журналист и водещ, убит през 1995 г. ), кой е убил Старовойтова (руски либерален политик и депутат, убита през 1998 г ) … Аз му казвам, всъщност, всички знаем това, умните хора. Тези, които са поръчали Листьев, между другото, присъстват на Вашата конференция. Едва ли го е притеснила моята наглост, че го заявих толкова открито.
И той казва, ние само нямаме представа кой ще бъде президент на Русия. Какво е вашето мнение по този въпрос? И той все ме пробваше… И аз също, казвам, откъде да знам? Казвам, мога да се пошегувам и шегата да се сбъдне, това е друг въпрос.
Относно Конституцията. Не съм чел тази Конституция, както повечето от нашите хора. И не е нужно, защото имам свои собствени морални закони. И ако знам, че няма да ги наруша, тогава, между другото, няма да ме затворят. Правя разлика между законите на природата и законите на държавата. Законите на природата се наричали „кон“.
Основите на кона ги знае князът. Оттук идва и думата “кинг“, но основите на думата са изчезнали. Оттук и Ватикана, “конът” все още съществува там. Оттук идват и консул, Конституция.
Произлизат от древната арийска дума „кон“. Дори книга произлиза от това. И колкото и да е странно – кино. Кое кино не предава знание? Вече се отплеснах.
И така кон е това, което ни е дала природата. А закон е това, което хората са написали и което се крие зад законите на природата. Вярвам, че за да бъде човек щастлив, той трябва да вярва в “кон”. Трябва да познаваш “кона“ и да вярваш в законите на природата. Нека го кажем така – да спазваш законите на природата.
И ако искаш да избегнеш затвора, трябва да се подчиняваш на държавните закони. На Конституцията. Въпреки че, ако се подчиняваш на законите на природата, дори не ти трябват заповеди. Така или иначе, няма да ги нарушаваш. Защото не убивай, това е законът на природата.
Не предавай ближния си. Законът на природата. Единствената руска дума за прелюбодеяние съдържа заповед, която евреите трябва да формулират във фраза. А ние имаме само една дума. Прелюбодеяние.
Прелюбил си, човече. И да не преяждаш – червоугодничеството. Да угаждаш на червеите. Преяждаш, храниш глистите. Угаждаш на червеите.
Капитализмът
Но се чувствам много тъжен, когато виждам какво се случва вътре в страната. Капитализъм. Ленин беше прав. И Маркс беше прав. Най-отвратителното устройство на обществото. Защо? Защото най- лошите качества на човек го правят външно успешен. Но има едно но. Външно успешен. Не познавам нито един щастлив олигарх или щастлив капиталист.
Когато Абрамович (руски олигарх и бизнесмен) се усмихва, виждам, че го прави с последни сили. Всъщност, не иска да се усмихва. Има противоракетен щит на яхтата си. Това е страхът, в който живее. И когато обявиха, че идва края на света, мисля, че Чубайс (ключова фигура в приватизацията в Русия през 90-те години), Абрамович и всички останали, които бяха на конференцията в Бостън, бяха най-тъжни от всички.
Не мога да произнеса думата „Навални“. Не знам защо. Може би идва от думата „вал“, струпвам се. Не знам. Не гласувам за никой от тях.
Изборите и демокрацията
Гледам ги като коне на хиподрум. Тайно разбирам, че всичко това е шоубизнес. Най-общо казано, демокрацията е, когато лудите избират главен лекар измежду себе си в психиатрията. В края на краищата, който има най-много пари, печели. Е поне някой трябва да се замисли за това.
Колкото повече реклама, толкова по-голям е шансът за победа. И така явяват се. Кой? Кой има парите? Крадецът има парите. Не другите.
Толкова пари, достатъчно, за да се харчат за избори – никой честен човек не може да има такива пари. Това вече е разделяне. Честните хора вече се отдръпват. Ето защо искаме в обществото да узрее нов начин на мислене. И не незабавна революция. А един начин на мислене, който да изтласка на върха различен тип хора, хора, които мислят различно. Хора, които разбират разликата между думите „родина“ и „държава“. У нас те винаги се различават. Държавата е това, което се подиграва с Родината.
А Родината е това, което винаги защитава държавата в трудни времена. И мисля, че младите хора, родени в Нова Русия… Радвам се, че 70 процента от тях са на моите концерти. Както ми казаха наскоро – вашата публика е по-млада, според проучване. Отколкото при Стас Михайлов. Но не е трудно. Дори по-млада от тази на Ляпис Трубецкой. И те идват заради това мислене. За истинно мислене, а не за лицемерно. Американците се нуждаят от политическа коректност. Защото не могат да казват истината.
Те заместват истината с лъжи и я наричат политическа коректност. Ние не се нуждаем от политическа коректност. Разбира се, има такива желания… Спомням си погребението на Сталин. Тогава дори латвийците плакаха в Латвия. Казаха ни – плачете и те плакаха. Да, сега се отнасят по различен начин. Но тогава нещата бяха различни.
И преди всичко. Наистина много бих искал да кажа на младите хора. Преди всичко, на младите хора. Не вярвайте, че всичко е било отвратително по съветско време. Много е важно да не го вярвате. Здравето идва от думата дърво. Дърво.
Бъдете с дървото. Когато режат корените, дървото изсъхва. Съветският съюз е нашата коренова система. Трябва да отрежем изсъхналите, изкривените клони. Но не трябва да режем корените.
Ето защо листата ни вехнат. Защото не взехме със себе си в бъдещето си най-доброто от съветското време. И затова живеем в такова ужасно настояще. Имах поне 3000 приятели докато живеех в Съветския съюз. Нито един не беше вкаран в затвора.
Наскоро разговарях с един бизнесмен. Той казва, че са вкарали в затвора всички негови приятели. Казвам, но те са били спекуланти. Те са били черноборсаджии. Той не възрази. Точно така, правилно са били в затвора.
Имахме самодейност. Имаше Съюз на писателите. Имаше Съюз на композиторите. Имаше страхотни театри. Имахме най-добрите театри. Най-образованите актьори в света.
И наскоро при мен дойдоха студенти от първи курс на ГИТИС (Руският институт за театрално изкуство в Москва). И ми казват: Разбира се, че имате добро образование. Защото сте родени през 19 век. Казвам: Какво? Те казват: Ами, роден сте през 1948 – ма. И така 19ти век…. 19 в началото. Можете ли дори да си представите, какво беше по съветско време? Все още можем да смятаме наум. И как обсъждахме книги в кухнята. И какъв жив ум имахме. Играехме.
Гледам младите хора. Те не могат. Знаете ли, нито един млад човек никога не ме е побеждавал на тенис на маса. Освен професионалисти. Аз не съм професионалист. Но те не могат.
Не могат да играят шах с мен. Не знаят как се играе дама. Не знаят как се играе волейбол. Вижте нашите волейболисти на езерата край Москва. Те са като чернобилски скакалци с колене назад.
Това са надути мускулести позьори. И през цялото време искам да им кажа: Учете се и се развивайте, както ние някога се развивахме. Уча се от вас, младите хора, как да мисля по съвременен начин. Защо вие не се учите от нас? Учете се да учите.
Да се научиш да учиш, не означава да издържиш Единния държавен изпит. Това не означава да си купиш оценка. Учете се от нашето поколение как да учите професионално. В края на краищата, те ще дойдат да работят на терен. Това е страшно.
Скоро ще бъде невъзможно да се лекуваш. Няма от кого да се учат. Ако една учителка по руски казва – този медал има два края, а друга ученичка казва, че Жана д’Арк е била кастрирана… Те не знаят руски. Хирурзите ще правят страшни операции. Лягате на масата и той избира една от четирите опции, какво да ти отреже, като на Единния държавен изпит.
Млади готвачи дойдоха в кафенето. Никога повече не поръчах гъби от кафенето. Те не знаят нищо за гъбите. Те могат да търсят гъби само в Гугъл.
Излязох с няколко млади хора в гората, близо до Владивосток, в тайгата. Разказвах им за растения. Изглеждаше, сякаш нямаха нужда от това. Разказвах им за тайгата. Едно момиче си поряза крака.
Казах на приятеля и: Донеси на малко живовляк. Той пита: Какво е живовляк? Аз казвам: Не познаваш ли живовляк? Той казва: Знам за автомобил с подобно име. Аз казвам: Не ѝ слагай автомобил.
И така, тези идиоти идват при мен, мили, прекрасни, невероятно способни, но с девствени мозъци. Те идват на моите концерти, защото им казвам как да бъдат по-щастливи в живота. Чрез смилаеми морални принципи, приготвени в хумористичен сос. Това им липсва. Никой не иска да ги докосне, да ги докосне с истината.
Образованието
Затова моето пожелание е: да получат образование. Образованието не идва от думите на Фурсенко, или на Ливанов, или от думите на министерството. Министерство… изобщо, само думата „стерство“ се чува (игра на думи – стерва е подла, мерзка личност). Чудовищата от един корен направиха думи – чудовище (монстър) и министър. От същия древен латински корен. Бих им казал – младежи, руската дума „образование“ произлиза от думата „Ра“. Светлина. Това е разум. Образованието е разум, а не ум. Не претренирайте ума си. Умът е компютър. Умният човек е опасен. Ако развиваш само паметта си, си опасност за обществото.
Защото казваме „дяволски умен“, но никога не казваме „дяволски разумен“. Забравете този фалшив лозунг – “не ни е нужно образование”. Няма да бъдете щастливи. Думата „щастие“ произлиза от думата „съучастие“. Няма да знаете как да участвате в живота на някой друг, за да станете щастливи.
Национализъм и образование
Има ли герои сред младите? Мисля, че има. Но те не са норма. И затова не ги показват по телевизията. За съжаление, някои от тях станаха „нашисти“.
Между другото, думата нацизъм произлиза от руската дума наш. Произношението е просто различно. Не ми харесва фактът, че корените водят до национализъм, до шовинизъм. Национализмът, шовинизмът и отхвърлянето на други националности са липса на образование. Защото, ако си образован…
Е защо да завиждам на евреите? Аз съм измамил седем евреи през живота си. Само трима са измамили мене. Седем на три в моя полза. Защо да съм антисемит?
Знам как да използвам евреите в моя полза. Но ако си наивник, евреите ще те прецакат. Поне поради тази причина, хора, образовайте се. За да не се случва това в реалния живот. Също така вярвам, че трябва да научим по нещо от всички националности.
Има много какво да научим от германците. Прецизност и умение за работа. Забравили сме как се работи. Вижте, цяла Москва е пълна с гастарбайтери. Сервитьор гастарбайтер се приближава до мене. Пита: Искаш ли вино? Веднага минава на ти. Бяло или черно? Той дори не знае думата червено. Но го назначили сервитьор.
Младите хора се интересуват от всичко, чувства се, че скоро ще се появят лидери. Такива умни, позитивни лидери – лидери ще се появят. И ето тук те трябва да бъдат подхранвани навреме. Ето защо искам да се грижа за здравето си, за да живея по-дълго. Защото може да не се появят скоро. Може би трябва да живея още 200 години, за да им бъда полезен.
Но тук има още един сериозен проблем. Добре, ще ви разкажа за него. Наскоро срещнах този цереушник в Алтай. Той беше с агент на ЩАЗИ и МИ6.
Те се интересуват… Те са напълно остарели „Джеймс Бондове“. И тъй като категорично не искаха да бъдат отписани, им беше дадена друга задача. Да изучават историческите корени на бялата раса. И те идват при нас, разбират откъде идват тези корени.
Но най-лошото е, че дават пари. За археологически разкопки, които се правят у нас. Те помагаха за разкопките. И те са стопаните в това.
Ето каква е работата. Знанието ще попадне в техните ръце. И те ще го представят отново на човечеството в кастриран вариант. Но още по-отвратителното е, че дават пари за образованието на определени славянски общества. А това е опасно. Това е сериозна опасност.
И отново ни отклоняват от истината, знаейки, че славяните и руснаците се интересуват от корените си. Но ние имаме много интересни хора, които можем да слушаме. Така че ще продължим да се борим. И днес, когато виждам какво се случва в страната, разбирам, че днешните демократи са разделени на идиоти и агенти на влияние. И неоидиоти.
Идиотите са тези, които, като мене през 93-та, вярват във всичко. Те вярват в демокрацията. А неоидиотите са тези, които изпълняват задачата си на практика да унищожат корените на Русия. В края на краищата, имаше толкова много хубави неща по съветско време. И дори думите „чест“ и „достойнство“ не бяха срамни за произнасяне.
Думата „патриот“ не беше мръсна дума. Но днес честта и достойнството се считат за отживелица. Но тези думи няма да намерите в нито един вестник. В съветско време търговците и потомците на търговци не са били приемани в затворени, тайни изследователски институти. Не са били приемани в разузнаването, не са били приемани в КГБ.
Приемани са били в армията, но не им е бил даван достъп до тайни. Търговците нямат Родина. Където са печалбите, там е тяхната Родина. И днес живеем под гнета на търгашите. И вероятно, от тази ситуация много трудно се излиза.
Комунистите и политическите партии
Промених възгледите си толкова много, че последния път, когато имаше избори, публикувах в интернет статия, в която съветвах хората да гласуват за Комунистическата партия. Никога не съм бил член на Комунистическата партия. Не бях член дори когато ми предложиха възможност спешно да се присъединя към Комунистическата партия в Московския институт, защото бях инженер и режисьор в любителския театър. И тъй като бях удостоен с наградата на Ленинския комсомол, трябваше да се присъединя към партията, за да може партийният комитет по някакъв начин да ме управлява. Но тогава, бидейки атеист, излъгах, че вярвам в Бог, и те ме оставиха на мира завинаги.
Тогава това беше нещо като шега. А днес вярвам, че единствената партия… Да, КПСС не спечели. Днес се казва по друг начин. Съжалявам, но имам родова памет за КПСС.
Много харесвам това съчетание. Тя не спечели, но създаде противотежест. И властите, на самия връх, започнаха малко да се замислят, че нещата не са чак толкова прости. Все пак беше добре, че толкова много хора гласуваха за комунистите. И чувствам, че не съм безполезен по този въпрос.
Защото, все пак, блоговете ми са активни. И блоговете ми са отворени във всички социални медийни платформи, с изключение на Одноклассники. Но не призовах съучениците ми да гласуват за комунистите. Ами, мисля… мисля това искрено. Че днес трябва да подкрепим комунистите. И ще обясня защо. Не е защото просто празнословят, като днешните депутати, които повтарят едно и също нещо. Пенсиите трябва да се увеличат. Трябва да подобрим здравеопазването.
Това са само общи приказки. Като във вестник „Правда“ през 70-те години на миналия век. „Ще увеличим по всякакъв възможен начин.“ „Отвъд краищата на Родината ще се разпрострем.“ Всичко това са общи приказки. Комунистите имат ясна програма. И когато гледам хора, които се кандидатират, да речем, за Думата, виждам, че нито една партия няма програма.
Те имат само лозунги. Днешните политици грешат. Днешните партии всъщност са вълчи глутници. Те се обединяват не по възгледи, а по интереси. Измислят лозунги, за да накарат наивниците да дойдат до правилната урна в точния момент.
Думите, свързани с избори на руски език, са брилянтни. Урна. Някой мислил ли е за това? Урната е за боклук. И какво хвърлят вътре?
Бюлетин. „Бюлетин“ се дава на болен човек (така на руски се нарича и болничният лист ). Болните хора отиват до кошчето и хвърлят бюлетините си там – на практика е все едно да избират главен лекар от собствените си редици. А аз не гласувам. Въпреки че разбирам, ако някой иска да гласува…
Защото знам, независимо дали гласуваш или не, в Русия, не избираш президента си, както не избираш родителите си. И когато Собянин беше избран за последен път, хората бяха толкова възбудени, чудейки се за какво става въпрос. Да, имаше много добър екип, всички работеха добре. Нали? Интересни са ми тези глупаци, които пишат в интернет – разочаровах се от Собянин, когато разбрах, че е построил апартамента на дъщеря си.
И какво, трябваше на тебе ли да направи? Цялата страна краде. 80 процента от хората крадат. Готвачът краде колбаси, депутатът – от железопътната линия. Всеки краде по нещо.
А техните избори, виждате ли, би трябвало да са честни. Чудя се откъде ще дойдат? Бих направил такъв плакат за изборите. Витяз, отива на кон до урните. Пред него на кръстопът има камък, сякаш може там да гласува. Но на камъка пише без варианти. Останах романтик, така че съм циник, когато става въпрос за политика и избори. Ще помагам на Комунистическата партия с каквото мога. Самият аз няма да се присъединя, защото още през 70-те години баща ми ми каза: Никога да не се присъединявай към никоя партия. Винаги ще бъдеш свободен човек.
Кой знае, ръководството на Комунистическата партия ще се промени. Те също ще имат лозунги вместо програма. Не знам. Но днес много хора дойдоха при мен, опитвайки се да ме привлекат в партията си. На всички задавам един и същ въпрос: къде е твоята програма? И изчезват завинаги. Нямат програма. Трябва да се учим от Ленин. Земя за селяните, мир за народа, хляб за гладните. Някой от вас измислил ли е нещо подобно, за да накара всички да го последват? Те не мислят за народа. Дойдоха търгашите.
Познавам Зюганов (лидер на Комунистическата партия на РФ). Това, което най-много ми харесва, е, че Зюганов има много добро чувство за хумор. Бих посъветвал младите хора да четат шегите и анекдотите на Зюганов. Давам тази книга на нашите ветерани в Латвия. Те буквално плачат от радост, че са получили анегдотите на Зюганов. Може да изглежда странно за младите хора, но в там няма пошлост. Няма нищо под пояса. И затова поне трябва да прочетат тази книга, за да разберат, че има хумор . Между другото, интелигентен хумор. И може да бъде искрен. Дори бих казал, провокативен. И без да обижда някого. Мисля, че би било добре, в рамките на Комунистическата партия – е, само си го представям – просто да се създаде сериозна младежка съвременна атракция. С много правилно послание. Не прекалено бюрократично, както често се случваше при комунистите. Но да е нещо много живо, интересно. Има КВН (Клуб Веселых и Находчивых). КВН събира талантливи хора и след това ги изхвърля на улицата. И много от тях стават алкохолици, умират, стават „никака“ – никой. Такава руска дума имаше някога. Не мениджър, а “никака“. Някой, който не може да прави нищо. Когато ми говори топ мениджър, аз казвам: Ти си топ „никака“.
И трябва по някакъв начин да обединим младежта… Например, аз провеждах съботници. Защо да се присъединяваме към Комунистическата партия? Дори не е нужно да се присъединявам към тях за това. Не провеждайте дни за почистване? Започнете да ги провеждате. Почистете части от гората около Москва. Привлечете младежите. Когато при мене дойдоха 200 млади хора, аз на практика събрах такъв флашмоб. Е това беше наистина яко. И никой не пиеше.
Поканих само Михалков. Но Михалков каза – не мога. Никита Сергеевич обаче каза – Е, нека си почистят след себе си.“ Моля, почистете. Мисля, че младите хора трябва да бъдат обединени не само чрез лозунги, но и чрез идеи, а също и чрез някакви действия.
Руската комунистическа партия помага на младите спортисти днес. Това е наистина страхотно. Помага със средства за обучение. Невероятно. Когато научих за това… Държавата днес не прави това. Тези крадци на нефт и газ не правят това, което правят в комунистическата партия. Най-добрата идеология от съветската епоха е запазена. И най-лошото е изрязано. Е, привет на Генадий Андреевич.
Кажете му, че и аз не говоря вулгарни неща на сцената. В Русия днес има много хора, които не само са съгласни с мен, но и знаят повече от това, което току-що казах. Те знаят истината, а не лъжите. За съжаление, държавата няма нужда от тях. Това са хора с неизползван потенциал. Общувам с тях както онлайн, така и по време на пътуванията си из градовете. Те са невидими. Забележимото е това, което е на повърхността. А на повърхността, знаете какво плува. А сме много.
Истинската промяна
Но ние не сме агресивни. Не ни трябват факс машини. Не ни трябват наети площи. Не ни трябват плакати. Защото нашата работа е да оформим нов начин на мислене. Да го внушим на по-младото поколение. За да не се загуби това знание. И все повече млади хора идват при нас. Когато младите ми ученици ме питат: „Какво да правим?“ Може би революция? Казвам, абсолютно не.
Какво говорите? Никаква агресия. Ако знаете закона на природата, трябва да знаете закона на еволюцията. Революцията не е вградена в природата. Думата „революция“ не е руска.
Така че, никога не сме имали такива – хунта, килър, скинхед, буржоа. Вижте всички тези думи. Хулиган, проститутка. Не са руски думи. Значи, ние не сме имали тези явления, те са се появили отвън.
Като компютърните думи. Появиха се компютрите и дойдоха думите. Така че, получаваме чужди думи, които обозначават нещо, което нямаме. Ланчбокс. Нямаме ланчбокс, защото славяните са смятали за отвратително да дояждат обяда си.
И още повече, да ги носят вкъщи. Това беше унижение. И мисля, че можем да се справим с това. Проблемът е, че 10 процента от младите хора ще мислят по начина, който току-що казах. Това ще са техните възгледи.
А какво са 10 процента? Вижте светлината в тази стая, разсеяна е. Но ако 10 процента от фотоните – а дори и 10 не са необходими, 7-8 ще свършат работа – започнат да трептят с една и съща честота, кохерирайки се, както се казва. Ще се получи лазерен лъч. И той ще бъде мощен.
Трябва ни поне 10 процента от нашето общество да започне да мисли в съответствие с истината, а не с лъжата. Останалите ще застанат зад тях.
Превод: Любомир Данков