Източният отряд, начело с престолонаследника Александър Александрович има за цел да действа срещу Източнодунавската османска армия, съсредоточена в укрепения четириъгълник Русе – Шумен – Варна – Силистра. В Разград е разположен главният щаб на армията.
След падането на Плевен Източният отряд получава заповед за настъпление към Разград, с цел да го превземе и по този начин да прекъсне връзката между Шумен и Русе. Войските на XIII корпус на Източния отряд са насочени за превземането на добре укрепения Разград.
На 14/26.01.1878г. командването на Източния отряд издава заповед №7 за настъпление срещу Разград и Търговище.
Според заповедта това придвижване трябва да стане много бързо и до вечерта на 14/26.01.1878г. да приключи. То трябва да осигури настъплението на руските войски на 16/28 януари към Разград.
Още на 7/19 януари при руските предни постове по шуменския път, избягали от Разград и околните села българи съобщават, че турските войски се изтеглят към Шумен.
На 15/27.01.1878г. около 9 часа сутринта при началника на кавалерията на XIII корпус ген. Прохоров, намиращ се в с.Садина, пристига делегация от 10 души българи от Разград. Тя го уведомява, че турската войска е отстъпила от Разград, извозвайки цялата си артилерия. На ж.п. станция Разград има само 1 табор турска войска от 300 човека, който същия ден трябвало да се изтегли по ж.п. линията, а в града имало 500 черкези и башибозуци.
Българите връчили на ген. Прохоров благодарствен адрес от името на жителите и духовенството на гр. Разград:
„Ваше, Превъзходителство!
Позволете на населението, преизпълнено с благодарност към Вас, да засвидетелства своето най-дълбоко уважение към нашите спасители!
Ваше Превъзходителство! Ние не можем да намерим думи, които биха били в състояние да изразят онова дълбоко уважение към Вас и целия руски народ, което уважение завинаги ще остане в нашите сърца.
Нека ни бъде позволено, Ваше Превъзходителство, да кажем, че с помощта на Бога и августейшия император Александър II, изпратен на земята, за да протегне ръка на угнетените, които в течение на векове страдат от тиранията на угнетителите, да ни бъде позволено да кажем, че започвайки от настоящия момент, ние встъпваме в нов живот.
Накрая, Ваше Превъзходителство, от името на цялото население на града, изразяваме пред Вас онези братски чувства, които великият руски народ потвърди със своята пролята кръв и на които чувства, ние слабите, можем да отговорим само с една благодарност.
Приемете, Ваше Превъзходителство, израза на дълбокото към Вас уважение и пожелание за успех във Вашите дела!”
Имайки предвид сведенията, получени от разградските българи, ген. Прохоров издава заповед, според която 3-ти батальон от Невския полк, две оръдия от Донска батарея №21 и два ескадрона драгуни да настъпят в 11 часа същия ден през с.Хесенджи /Осенец/ и Хасанлар /Гецово/ срещу Разград, под командването на полк. Марков.
На 15/27 януари командирът на XIII корпус – княз Дондуков-Корсаков издава заповед №8, за завземането на гр.Разград на 16/28 януари 1878г.: „С цел да не се позволи на турците да изтребят българите и запасите, които могат да попаднат в наши ръце, заповядвам: Войските на XIII корпус утре, 16 януари, да се насочат към Разград и шосето, което води за този град от Русе…“
Заповедта трябвало да бъде приведена в изпълнение на 16/28.01.1878г. Но имайки предвид малочислеността на отряда на полк. Марков, ген. Прохоров с дивизион от 11 драгунски Рижки полк, I и II батальони на Невския полк, целият Софийски полк с I и VI батарея настъпва от Садина към Разград в 9 часа вечерта на 15/27.01.1878г. „Тъмната нощ – четем в дневника на XIII корпус – и падащият на парцали сняг до крайност забавяли движението и непрекъснато се стигало до отклоняването от пътя на движението, както и до намирането му с помощта на фенери. Стръмното с лепкава кал изкачване на височините пред с.Садина дълго около една верста и спущането в ущелието на Хесенджи, задържало движението на войската най-малко с 3 часа, тъй като се стигнало артилерията да пропуща по едно оръдие.”
На разсъмване на 16/28 януари I Невски полк достига шосето за Разград, Софийският полк и двете батареи се установяват в с.Хесенджи /Осенец/, а ген. Прохоров с дивизион драгуни в 6,30 часа се присъединява към отряда на полк. Марков в Хасанлар /Гецово/.
В нощта на 15/27.01.1878г., докато ген. Прохоров настъпва от Садина през Осенец към Разград, населението на града „очаквало всяка минута края на живота си”. Събралите се башибозуци и бежанци-турци започват разбиването и ограбването на българските магазини в чаршията. При адски шум и трясък грабежът продължава цялата нощ. Само намесата на околийския началник Кара Мюдюр спасява българското население от зверства и издевателства. Призори, след оттеглянето на башибозуците и околийския началник, със стражарите към Шумен, градът утихва. Излязлото българско население барикадира Вароша и разбива турските складове, откъдето се въоръжава и очаква нападение от черкези и от насъбралите се в лозята башибозуци.
След малка престрелка, в която е ранен един черкезин, нападателите са прогонени. В града настъпва междуцарствие: турците са отстъпили към Шумен, а руснаците стоят на около 5 км от Разград в с.Хасанлар /с.Гецово/. Тогава няколко младежи от града, между които Руси Стоянов и Б. Раданов, преоблечени като турци, движейки се покрай р.Черни Лом, стигат до руските части и ги информират за обстановката в Разград.
На полк.Марков е наредено да провери дали турците заемат височините пред Разград. Той настъпва към града с дивизион драгуни, изпращайки напред конници. Черкези се опитват да задържат драгуните, но те ги “подгонват” до Разград и отрядът на полковник Марков влиза в града.
Веднага след влизането на войските в града, 3-ти батальон от Невския полк заема ж.п. станцията, където са намерени големи запаси от храни и боеприпаси. В града, освен различни продоволствени складове, са заети барутният погреб и „патронната фабрика”.
Около 14 часа в Разград пристига командирът на XIII корпус княз Дондуков-Корсаков с част от щаба си, тържествено посрещнат от духовенството и гражданството.
С освобождението на Разград е прекъсната връзката между турските гарнизони в Русе и Шумен. В града е настанен щабът на командването на XIII корпус.
Източник: Сборник „Военните действия на Източния отряд по време на Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на Разград”, автор Елена Иванова