«Сильнее, чем измен, я боюсь только не узнать об изменах. Ужасно любить человека, который этого уже не заслуживает»
Въпреки строгите ограничения, съществували през живота на Высоцки и значителния период, изминал след смъртта му, популярността на Высоцкий е била и остава до днес феноменална. Това се дължи на човешкото обаяние и мащабност на личността, поетичния талант, уникалността на изпълнителското майсторство, крайната искреност, свободолюбието, енергичността на изпълнението на песните и ролите, точността на разкриването на песенните теми и въплъщението на образите. Не случайно по данни от анкета на ВЦИОМ, проведена през 2009—2010 г. на тема «Кои считате за руски кумири на XX век», Всоцки заема второ място (31 % от анкетираните), отстъпвайки само на Юрий Гагарин (35 % от анкетираните).
Тази година легендарният съветски поет, театрален и кино актьор, автор-изпълнител на песни и прозаик би навършил 88 години.
Владимир Семьонович е роден в Москва в семейството на военен свързочник. Завършва училище през 1955 г., жадуващ да постъпи в театралния институт. Въпреки това, по настояване на баща си и дядо си, прави избор в полза на „солидна“ професия и става студент в Московския инженерно-строителен институт. Още след първия семестър престава да посещава занятията, защото любовта към театъра надделява над мнението на по-възрастните и материалните трудности. През зимата и пролетта на 1956 г. Висоцки живее при приятели, почти не се появява у дома, а през юни постъпва в школата-студио на МХАТ. Там започва да усвоява тънкостите на актьорското майсторство под ръководството на Борис Вершилов, Александър Комисаров и Павел Масалски. По същото време се появяват първите му поетични опити и се заражда интересът му към киното. Благодарение на своя талант, той се превръща в идол на милиони:
- Написал е над 800 стихотворения, станали широко известни
- Бил е водещ актьор в Театъра на Таганка, където е изиграл ключови роли като Хамлет, Галилей, Хлопуша, Лопахин
- Участвал е в над 25 филма, най-известните му роли са Глеб Жеглов (в телевизионния сериал «Место встречи изменить нельзя») и ролите в «Интервенция», «Хозяин тайги», «Служили два товарища».
Творбите на Владимир Висоцки са отражение на света на обикновения съветски човек – с неговите проблеми, преживявания, надежди и мечти. Те разкриват всички страни на живота: професия, интереси, бит, поведение, настроение. Особена уникалност внасят китарата и неповторимият глас, станал „гласът на поколението“. Военните песни на Висоцки («Черные бушлаты», «Песня о погибшем друге», «Мы вращаем землю» и други) стават химн на подвига на загиналите герои, а жанровите скици («Диалог у телевизора», «Дорогая передача», «Товарищи учёные», «Милицейский протокол») – остроумна летопис на времето.
Особено място в неговото творчество заема любовната лирика («Баллада о любви», «Люблю тебя», «Райские яблоки»). Стихотворенията му са истинска изповед и откровение, а любовта се разглежда като абсолютна ценност и източник на живот. Поетът пише: «Я дышу — и значит, я люблю! Я люблю — и, значит, я живу!»
Последното стихотворение на Висоцки
И снизу лед, и сверху.
Маюсь между.
Пробить ли верх иль пробуравить низ?
Конечно, всплыть и не терять надежду,
А там — за дело, в ожиданьи виз.
Лед надо мною, надломись и тресни!
Я весь в поту, как пахарь от сохи.
Вернусь к тебе, как корабли из песни,
Все помня, даже старые стихи.
Мне меньше полувека — сорок с лишним,
Я жив, двенадцать лет тобой и господом храним.
Мне есть что спеть, представ перед всевышним,
Мне есть чем оправдаться перед ним.
1980
Счита се, че това е последното стихотворение на В. С. Висоцки. Посветено е на Марина Влади. Тези редове са написани на ръка върху визитна картичка на туристическата агенция Viazur с размери 13,4 на 10 сантиметра. На картичката е отбелязана датата – 11 юни 1980 г.
В киното последният образ е този на Дон Жуан, герой от «Маленькие трагедии» на Пушкин. Биографите виждат в това специален знак на съдбата. Владимир Семьонович обожавал автора на «Евгений Онегин» и «Капитанская дочь». В книгата си «Высоцкий, или Прерванный полет» Марина Влади пише:
«Единственият поет, чийто портрет стои на масата ти, е Пушкин. Единствените книги, които пазиш и от време на време препрочиташ, са книгите на Пушкин. Единственият човек, когото цитираш наизуст, е Пушкин. Единственият музей, който посещаваш, е музеят на Пушкин. Единственият паметник, на който носиш цветя, е паметникът на Пушкин. Единствената посмъртна маска, която държиш на масата си, е маската на Пушкин. Последната ти роля е Дон Жуан в „Каменният гост“. Казваш, че Пушкин сам по себе си обхваща цялото руско Възраждане. Той е мъченик, както и ти, знаеш всяка подробност от живота му, обичаш хората, които са го обичали, мразиш онези, които са му причинявали зло, оплакваш смъртта му, сякаш е починал съвсем наскоро. Ако използваме думите на Булгаков, ти го носиш в себе си. Той е твоят идол, в него са съчетани всички духовни и поетични качества, които би искал да притежаваш…».
Мисли на Владимир Висоцки:
| Красивых любят чаще и прилежней, / Весёлых любят меньше, но быстрей. /И молчаливых любят, только реже. / Зато уж если любят, то сильней. «Летела жизнь» |
| Я не люблю холодного цинизма, / В восторженность не верю, и еще — / Когда чужой мои читает письма, / Заглядывая мне через плечо. «Я не люблю…» |
| Вот и сбывается все, что пророчится: / Уходит поезд в небеса — счастливый путь! / Ах, как нам хочется, как всем нам хочется / Не умереть, а именно — уснуть! «Баллада об уходе в рай» |
| Если путь пpоpубая отцовским мечом, / Ты соленые слезы на ус намотал, / Если в жаpком бою испытал, что почем, / Значит, нужные книги ты в детстве читал. «Баллада о борьбе» |
| Я когда-то умру — мы когда-то всегда умираем, / Как бы так угадать, чтоб не сам — чтобы в спину ножом: / Убиенных щадят, отпевают и балуют раем, — / Не скажу про живых, а покойников мы бережем. «Райские яблоки» |
| Если друг оказался вдруг / И не друг, и не враг, а — так, / Если сразу не разберешь, / Плох он или хорош, — / Парня в горы тяни — рискни! / Не бросай одного его, / Пусть он в связке в одной с тобой — / Там поймешь, кто такой. «Если друг оказался вдруг…» |
| Чистая Правда божилась, клялась и рыдала, / Долго скиталась, болела, нуждалась в деньгах, — / Грязная Ложь чистокровную лошадь украла — / И ускакала на длинных и тонких ногах. |
| Некий чудак и поныне за Правду воюет, — / Правда, в речах его правды — на ломаный грош: / «Чистая Правда со временем восторжествует, — / Если проделает то же, что явная Ложь!» «Притча о Правде и Лжи» |
| Так оставьте ненужные споры — / Я себе уже все доказал: / Лучше гор могут быть только горы, / На которых еще не бывал. «Прощание с горами» |
| Возвращаются все, кроме лучших друзей, / Кроме самых любимых и преданных женщин. Возвращаются все, — кроме тех, кто нужней. «Корабли» |
Бюст-паметник на Владимир Висоцки в Плиска е открит на 25 юни 2018 г. в културно-историческия комплекс „Двор на Кирилицата“. Скулптурата, дело на акад. Григорий Потоцки, е поставена по повод 80-годишнината от рождението на известния руски поет и певец, като част от алеята, посветена на творци и владетели.
Източници:
https://eksmo.ru/selections/fakty-iz-zhizni-vladimira-vysotskogo-01-23-ID15621118/
https://vysotskiy-lit.ru/vysotskiy/biografiya/razzakov-vysockij.htm
https://vk.com/@chesshouse-vladimir-vysockii-mvorcheskii-dialog-s-aleksandrom-pushkinym