Историята на Великата Отечествена война завършила с капитулацията на Германия на 9-и май 1945 година. Но далече не всички знаят, че Третият райх формално просъществувал още две седмици и негов център станал неголемият град Фленсбург на границата на Германия и Дания.
До 23 април 1945 година продължител на Хитлер на поста лидер на Германия се смятал Херман Гьоринг. Обаче, на този ден наследникът тръгнал против „бащата“, настоявайки от Хитлер да му предаде пълномощията на Глава на Правителството. Гьоринг разчитал, че отстраняването на Хитлер ще му помогне да осъществи споразумение със западните съюзници, което ще му позволи да остане начело на Германия и след неизбежното поражение във войната.
Но Гьоринг е надценил своите възможности. Хитлер изпаднал в ярост и заповядал да арестуват изменника, лишавайки го от всички държавни награди и изключвайки го от НСДАП.
Именно затова един ден преди самоубийството на 30 април, Хитлер определил нов приемник – главнокомандващия ВМФ на Третия райх, грос-адмирал Карл Дьониц. Той бил официално провъзгласен за Глава на държавата веднага след обявяването на смъртта на Хитлер. Дьониц направил обръщение към немския народ, в което съобщил за кончината на фюрера и за формирането на ново правителство на Германия. Негова резиденция от 2 май станало зданието на военно-морското училище в град Фленсбург, на север от Шлезвиг-Голштайн.
В своето първо обръщение към нацията Дьониц заявил, че войната ще продължи „в името на спасението на Германия от разрушаване от настъпващите болшевики“.
Към този момент положението на Третия райх е било безнадеждно. На 29 април пред западните съюзници капитулирала немската група на армиите „С“ в северна Италия. На 2-и май пред частите на Червената Армия е сложил оръжие берлинският гарнизон. Продължаващите да се съпротивяват немски войски били разкъсани на няколко изолирани групировки и техният окончателен разгром е бил въпрос на няколко дни.
Генерал-полковник Алфред Йодл подписва Акта за капитулацията в Реймс.
На 2 май 1945 г. във Фленсбург Дьониц провежда съвещание с членовете на правителството, за да определи тактиката на по-нататъшните действия. Нацистките министри, признавайки, че войната е загубена окончателно и безвъзвратно, решили да съсредоточат главните усилия върху спасяването на възможно повече немци от Червената Армия, избягвайки военните действия на Запад и продължавайки действията против опитите на англо-американците да препятстват стремежа на немските войски да се отклонят от Червената Армия.
Новото правителство се надявало да избегне безусловната капитулация и да признае своето поражение изключително пред САЩ и Великобритания, но не пред СССР…Те се надявали, че САЩ и Великобритания са готови да използват Германия в качеството на съюзник вече в нова война – този път против Съветския Съюз…
Суровият Дуайт
На 5- май вечерта в щаб-квартирата на американския командващ Дуайт Айзенхауер, разположена във френския Реймс, пристигнала немска делегация, начело с адмирал Фридебург. По поръчение на Дьониц, немците имали намерение да обсъдят условията на капитулацията на Германия на Западния фронт.
След подписването на капитуляцията. В първия ред: Суслопаров, Смит, Айзенхауер, маршалът на авиацията на Кралските ВВС Артур Тедер (зам. На Айзенхауер). 7 май 1945 година.
Обаче, в щаб-квартирата на Айзенхауер немците ги чакал хладен прием. Айзенхауер отказал да се среща с Фридебург лично, докато не се получи съгласието на немците за капитулация. Американският командващ твърдо уточнил – капитулацията трябва да бъде пълна и безусловна и на Запад и на Изток…
Дьониц все още се надявал да убеди американците и отправил в Реймс началника на оперативния щаб на вермахта – Алфред Йодл…
Твърдият и праволинеен Айзенхауер заявил – или Германия ще подпише безусловна капитулация, или фронтът на Запад ще бъде закрит не само за отстъпващите немски войски, но и за цивилните бежанци. Това имало ефект – Дьониц упълномощил Йодл да подпише капитулацията.
Две безусловни капитулации
На 7 май 1945 година в 02:41 по средноевропейско време в Реймс бил подписан актът за капитулация на Германия. Обаче съветският представител при главната квартира на Айзенхауер генерал Иван Суслопаров внесъл в документа поправка, съгласно която подписването на акта в Реймс не изключвало подписването на нов, «пълен» акт за капитулация….
Жуков чете Акта за капитулация в Карлсхорст. Редом с Жуков — Артур Тедер.
Съветският генерал, на когото внезапно се паднала невероятната отговорност, се опасявал, че актът в Реймс може да накърни интересите на СССР.
Предвидливостта на генерала Суслопаров не била излишна — Сталин категорично отказал да признае за окончателен акта за капитулацията в Реймс . Въпросът не бил в това, че немците фактически са капитулирали пред западните съюзници. Съветският лидер смятал, че символично правилно ще бъде да застaвят агресорите да признаят поражението на своя собствена земя. Освен това церемонията е Реймс не била тържествена – в нея даже не участвал Айзенхауер… Уязвени били и французите — при. подписването в Реймс отсъствал техния държавен флаг, което те смятали за неуважение
В резултат било прието решение да се проведе още едно, окончателно подписване на акта за безусловна капитулация на Германия, което се състояло на 8 май в 22:43 по централноевропейско време в берлинското предградие Карлсхорст .
Този път глава на германската делегация е бил началникът на Върховното главнокомандоване на вермахта Вилхелм Кейтел. От съветска страна капитулацията е приел Георгий Жуков, а от страна на съюзниците — заместник главнокомандващия на съюзните експедиционни сили маршал Артур Тедер. Айзенхауэр отново не участвал в подписването, и отново по политически съображения…
Цялото: http://www.aif.ru/society/history/1163976