В студения и мразовит 8 януари полковете Коломенски и Шуйски, под командването на ген. Шнитников, навлизат в Казанлък.
Казанлък е освобождаван два пъти в теглила и мъки, надежда и радост.
Първото освобождение на Казанлък е през лятото на 17 юли 1877 година от предния отряд на ген. Гурко. С неописуема радост жителите на града посрещат руските воини и българските опълченци, които идват с развято знаме и пеейки песента „Шуми Марица!“. „Не вярвам да е имало в света посрещане по-мило и по-искрено. То бяха прегръдки и целувки безкрай. Хората просто плачеха от радост. Изгорелите от слънце и потънали в пот и прах войници бяха обсипани с цветя„- пише в спомените си видния общественик Константин Бозвелиев. Казанлъшкото население предоставя на своите освободители храна, фураж, дрехи и обувки. За ранените войници в Девическия манастир,със средства на града, е разкрита болница, ръководена от опълченеца д-р Мирков.
След падането на Стара Загора на 19 юли 1877 г. многолюден бежански поток се отправя към Балкана. В града прииждат бежанци, които разказват за ужасите, башибозуци на талази започват да заливат града.
Хиляди оставят родните си домове, имоти, за да се спасят от турските ятагани . Това страшно време е останало в съзнанието на казанлъчани с името „Бегът“. Казанлък е подложен на варварски разрушение и ограбване. Изгорени са къщи и църкви, избити са малкото останали българи. Подпалена е Куленската църква и чаршията. В двора на храма „Св. Пророк Илия“ жестоко са съсечени над 200 невинни деца, жени и старци. В двора на Девическия манастир са изклани над 300 деца, жени, старци и ранени руски войници. Манастирската черква е опожарена със слама, а очите на светците от иконите са избодени с щикове и ножове. Според някои сведения сюлеймановите орди избиват в Казанлък общо над 1100 българи, като от 4260 български къщи оцеляват 680. Казанлък има своя Батак.
За втори път Казанлък е освободен на 8 януари 1878 година. Част от войската на лявата обходна колона на ген. Святополк-Мирски, под командването на ген. Шнитников настъпва на 8 януари от Мъглиж към Казанлък.
Ето какво пише в заключителните си бележки Феликс Каниц от посещението си в Казанлък: “…На 12 януари 1878 година Великият княз посетил позициите на Шипченския проход, а на 13-ти, руската Нова година, той преместил главната си квартира за по-продължително време в Казанлък, където пристигнало след 6 дни известието за появяването на Радецки пред Адрианопол. Казанлъшките улици се оживили постепенно, българските бежанци се върнали отново. Ще мине обаче много време, докато потъпканата от казаци и черкези прехвалена “Розова долина”, която би могла да бъде наречена след последните ужаси на войната “Долината на сълзите”, се съвземе от тежкия удар.”
В условията на продължаващото руско настъпление по долината на Марица Високата порта е заставена да започне преговори за примирие.
На 13 януари Султан Абдул-Хамид телеграфира на император Александър Втори, че той вече е назначил Сервер паша, министър на външните работи, и Намик паша, висш чиновник на империята, за пълномощни представители при водене на преговорите и на 15 януари те тръгват за Казанлък.
На 19 януари в Папазовата къща се водят първите мирни преговори. От руска страна се излага първият вариант на мирен договор, който впоследствие ще послужи за основа на Санстефанския мирен договор. „България да се включи в границите обусловени от българския елемент. Страната да бъде самостоятелно княжество, плащащо данък, с народно правителство и местно опълчение. Да не се допуска присъствие на османски войски на нейна територия.“
След няколкочасов разговор, в прав текст Великият княз заявява: „Господа, побързайте да уведомите султан Абдул Хамид, за да не се налага аз лично да го правя начело на армията в Цариград. И му кажете, че връщане назад няма – България ще бъде свободна!“
Източници: