Бисер Киров с кратко интервю пред rusofili.bg по случай Деня на Победата:
– Г-н Киров, как възприехте трагедията от 2 май в Одеса?
– Случая в Одеса е едно пъклено дело. Може ли някой да затвори в една сграда хора и да ги избие и изгори? Какво по-страшно от това има? Това не е фашизъм, а е направо чист геноцид. Да запалиш собствените си сънародници, то е нещо потресаващо, а това означава, че то не ни е напуснало, че то съществува ежедневно и е около нас, и че нищо не може да го оправдае. Смъртта на хората не може да се оправдае по никакъв начин – с никакви цели и амбиции, и с никакви оправдания за цяла Украйна, половин Украйна, четвърт Украйна! Случващото се там е много важен знак – НАЦИОНАЛИЗМЪТ в своите крайни и екстремни проявления. И е толкова страшен, колкото и фашизмът, екстремния ислямизъм, колкото всичко лошо, което ни заобикаля. Това са продукти на една абсолютно крайна духовност, изкривена и мутирала психика.
– Какво мислите за факта, че украинските, западните и дори голяма част от българските медии премълчават истината, преекспонират информацията, която постъпва от Украйна и Русия?
– Медиите винаги летят на крилете на първия звук, който чуят и не се вглеждат в събитията, които наистина се случват. Всяко събитие има многостранни нюанси и абсолютна различна конструкция, а този, който не познава Русия, не познава Украйна, не познава историята на тази огромна страна – той не може да бъде на ТИ с нещата, които се случват сега. Лошото е, че съществуват едни крайни за мен, дори неочаквано остри отношения и настроения към Русия и България. Това ме притеснява, защото те не са присъщи на духа на българите. Ние не сме краен народ, а сме толерантен народ, който винаги може да разбере страданието на друг народ, защото самият той е страдал неведнъж…