Във Виена честитиха на лауреатите на премията на Европейския съюз „Европа Ностра”. Тя се присъжда в областта на културното наследство и отбелязва най-добрите проекти, свързани с изследванията и опазването на паметници на архитектурата.
И въпреки че Русия не е участник на Културната програма на Европейския съюз, две от наградите са дадени на руснаците. Церемонията по награждаването се състоя в Бургтеатър под патронажа на президента на Австрия Хайнц Фишер. От 160 проекта, предоставени от 30 страни, 27 са обявени за победители. Сред тях е Армен Казарян, сътрудник на Руския институт по изкуствознание. Той извърши огромна работа за изследване на църковната архитектура на 7 век в Армения и Грузия. Резултат стана четиритомното издание, където са събрани и анализирани сведенията за над 100 старинни паметници и са предложени проекти за тяхната реконструкция.
За най-добри в категорията „Опазване на наследството” са признати творбите на реставратори от Санкт Петербург, върнали на света Ахатовите палати в лятната резиденция на руските царе, разположена в Царско село (покрайнина на Санкт Петербург). Целият свят знае на какво варварско разграбване хитлеристите подложиха тази резиденция през годините на Втората световна война. Тогава от великолепния Екатеринински дворец беше открадната уникалната Кехлибарена стая. Ахатовите стаи оцеляха по чудо. Те са създадени от архитекта Чарлз Камерън по наредба на императрица Екатерина Велика. Върху реставрирането им се трудеха майстори по камъка от Санкт Петербург. Ето какво разказа в интервю за „Гласът на Русия“ известният художник-реставратор Борис Игдалов:
– В кабинета са използвани практически всички видове декоративен интериор, какъвто можем да си представим. Това е великолепният паркет, и изключително богатият бронзов декор, и позлатен таван, и живопис. Императрицата много искаше да има в апартаментите си интериори, оформени с камък. Това е една абсолютно безпрецедентна работа. Нищо подобно в света не съществува. Камъните са докарвани от Южен Урал и Башкирия. Това е яспис. В геологията на 18-ти век той бе наричан „месен ахат”. Тъмно червеният яспис с жилки от кварц малко прилича на свежо месо. Това народно название на материала даде и общото название на тези интериори – Ахатовите стаи.
Ясписът е доста твърд материал, неговото полиране и шлайфане е тежък процес. Това, което направиха майсторите по рязане на камък през 18-ти век, е наистина нещо уникално. Съвременните реставратори обаче успяха да повторят образа, специално измислен за руската императрица.