След боя при Шейново опълченските дружини получават назначение да конвоират пленените турски войски до Търново. Наскоро след това те са включени в Източния отряд и насочени към Елена и Котел. Заедно с руските части на тях е възложена стратегическата задача да охраняват левия фланг на вклинената на юг руска армия и едновременно с това да защитават българското население в този район от издевателствата на османските редовни и нередовни подразделения. За целта се формира кавалерийски отряд, към който се придават и дружините на Опълчението. „Ако Котел – пише в писмо на генерал-лейтенант П. С. Вановски от 8 (ст.ст.) януари 1878 г. не е зает от неприятеля, то трябва незабавно да се заеме, … при малочисленост на неприятеля и сигурност в успеха, да се овладее с пристигането на Българското опълчение.“
Селата Медвен, Жеравна и Градец са ограбени и опустошени. В това опасно положение жителите на град Котел се обърнали с молба към командира на Еленския отряд – ген. Столетов със следната молба:
„Положението ни е трудно. Изпитваме неописуем страх от башибозуците. Населението плаче с кървави сълзи и вика вас, нашите братя, на помощ… Ние сме уверени, че нашият слаб глас ще бъде чут и ще намери отклик в сърцата ви.”
На следващия ден генерал-майор Н. Г. Столетов докладва,че във връзка с молбата на котленци за помощ и закрила, към Котел е изпратен разузнавателен разезд, който на 8 (ст.ст.) януари 1878 г. влиза в града. Той остава в града само няколко часа, но този ден е честван като местен празник за освобождаването на Котел от османско робство. След оттеглянето на разузнавателния разезд котленци организират с наличните си сили охраната на града.
На 13(ст.ст.) януари 1878 г. сутринта ген. Столетов изпраща ексадрон хусари от 13-и Нарвски хусарски полк по маршрута от Марянската позиция към Котел. Заедно с тях са изпратени 1-ва, 2-ра, 3-а и 4-а опълченска дружина. Начело на този отряд, който в следващите дни е наречен Котленски, застава командирът на 13-и нарвски полк полковник А. А. Пушкин – син на великия руски поет Александър Сергеевич Пушкин.
На 13-и Нарвски хусарски полк предстои да напише последните редове в летописите на тази велика и ужасна война. През януари 1878 г. той взема участие в нова сериозна бойна операция за блокиране на Сливенското шосе, по което многобройните отстъпващи турски войски ще се устремят към Константинопол. Боевете постепенно обхващат и Котленския край, където преминават последните бойни дни на Българското опълчение.
Рамо до рамо с нарвците българските опълченци се сражават самоотвержено под командването на полковник А. А. Пушкин. В битката край град Котел както хусарите, така и опълченците отново ще се докажат като непоколебими и смели воини.
На 14 (ст.ст.) януари, привечер, хусарите на полковник Пушкин влизат в града и го овладяват без нито един изстрел. Рано на другия ден той отправя два силни разезда към гр. Омуртаг и Сливен. Първият от тях, приближавайки с. Читак (дн. Тича), е посрещнат от огъня на нередовни османски части, разположени в селото. На следващия ден – 16 (ст.ст.) януари, сутринта, към с. Читак се насочват 3-а и 4-а опълченска дружина и 3-и ескадрон от Нарвския полк. След като приближават селото, дружините са посрещнати, както и предишния ден, от яростния огън на противника. В последвалата атака противникът е разгромен и унищожен. Полковник княз Л. Д. Вяземски е ранен тежко.
На 16 (ст.ст.) януари 1878г. с. Медвен е подложено на ужасна сеч и масови грабежи от черкезите. В продължение на четири дни, от 16(ст.ст.) до 19 (ст.ст.) януари – над селото се развихря вакханалията на убийства, пожари и повсеместни опустошения. Вестта за тях стига до Котел и на 20 януари оттам са изпратени една опълченска рота и полуескадрон хусари. Същия ден башибозуците се изтеглят към с. Садово, където ги преследват опълченците и хусарите. 0т събраните по различен път сведения командуването на Котленския отряд разбира, че в района на селата Садово, Кадърфаклии (дн. Везенково), Исуплии (дн. Бероново) и Феклач (дн. Велислав) са концентрирани многочислени черкезки и башибозушки банди.
На 22(ст.ст.) януари опълченците, предвождани от безстрашния д-р Везенков се отправят към с. Кадър факли, но в местността Марашката са посрещнати от убийствен огън на противника. Един неприятелски куршум в гърдите сваля д-р Везенков от коня. Поведената от него атака завършва успешно, но раната му е смъртоносна.
Събитията в Котел са описани от Ф.М. де Прерадович в „Спомени за Руско-турската война 1877-1878“
„…Тъй като на 6 януари град Котел беше още в ръцете на турците, едва днес намерихме, че е възможно да се отслужи водосвет, вследствие на което беше назначен църковен парад при участие на музиката на Нарвския хусарски полк. В парада участвуваше 3-а дружина, която Челяев изведе със знамето на Самарското земство. Пак огромно стичане на народа. Гостоприемният Константин Борисович Челяев даде в квартирата си обед, който продължи до късно вечерта. След обеда малките дъщери на хазяина заедно със своите другарки направиха хоро — български народен танц, — което поради увлечението и природната грация на девойките мина много сполучливо…
19 (ст.ст.) февруари
Днес по случай възшествието на престола е назначен църковен парад от Нарвския хусарски полк и 3-а опълченска дружина. Богослужението се състоя в старата църква. Пяха пак офицери, а след литургията млад български свещеник каза на руски прочувствена проповед, основната мисъл на която беше, че всеки българин трябва да тачи деня 19 февруари, неделимо свързан чрез възпоминания с името на царя Освободител. Парада командуваше полковник Енгелгард. След парада, на който, разбира се, присъствуваше цялото население на Котел, отидохме да поздравим началника на опълчението.
Вечерта отидох при майор Челяев. Цялата къща е пълна с народ и гърми музиката на Нарвския полк. Тук заварих нашия началник на щаба граф Келер, току-що завърнал се от командировка. Носи се слух за близко сключване на мир…”
Източник: