През 1877 г., на няколко минути път от тогавашния Кишинев, столицата на Бесарабската губерния на Руската империя, хиляди руски войници и стотици български опълченци чуват Манифеста на Императора за обявяване на война на Турция
„Но малко хора, освен специалистите, знаят, че в свитата на император Александър II е 73-годишният генерал от пехотата Александър Аркадиевич Суворов, внук на великия руски пълководец Александър Василиевич Суворов-Римницки. Потомъкът на завоевателя на Измаил участва и в Руско-турската война от 1877-1878 г.“
Александър Аркадиевич Суворов, съвременник на Пушкин, е с пет години по-млад от него. Той е роден на 1(13) юни 1804 г.
„Баща му Аркадий Александрович Суворов (роден на 15 (27) август 1784 г.) е само на 15 години, когато прочутият му родител го взема със себе си в Итало-швейцарската кампания. По време на този поход синът на великия пълководец се проявява храбро в най-опасните сражения. През 1807 г. той вече командва 9-а пехотна дивизия, дислоцирана в Украйна. През 1807-1811 г. участва във войните с Франция, Австрия и Турция. Генерал-лейтенант А. А. Суворов загива трагично на 13 април 1811 г. При преминаването на река Римник той дава живота си, спасявайки войник, който се дави в ледената вода. Съпругата му Елена Александровна Наришкина остава сама с четири деца на ръце. Делото на баща си и на прочутия си дядо продължил най-големият му син Александър Аркадиевич Суворов“, казва Виктор Кушниренко. Според него, внукът на Суворов получава отлично образование в Русия и в чужбина – в Италия, а след това в училището на известния швейцарски педагог Феленберг в Хофвил, близо до Берн. „Той е бил добре запознат с природните науки, историята, няколко чужди езика. След това продължава обучението си в Сорбоната и в университета в Гьотинген. През 1824 г. се завръща в Русия. Служи в кавалерийския полк на лейбгвардията. Пламенен, образован, с големи принципи, юнкерът става всеобщ любимец и по препоръка на княз А. И. Одоевски, който служи в този полк като корнет, е приет в тайното общество на бъдещите декабристи“, – споделя резултатите от своите изследвания Кушниренко.
Внукът Суворов е арестуван по делото на декабристите, но скоро е освободен, тъй като не е участвал във въстанието.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Александър Аркадиевич е в свитата на царя в театъра на военните действия. Участието му във войната донася на Негово Светлост княз Суворов нова награда: на 2 декември 1878 г. той е назначен за началник на 11-ти фанагорски гренадирски полк, който командва през 1839-1842 г.
След убийството на Император Александър II на 1 (13) март 1881 г. на Александър Аркадиевич Суворов се пада тъжния жребий да съобщи на събралите се пред Зимния дворец хора за смъртта на Императора.
Княз Александър Аркадиевич Суворов умира на 31 януари 1882 г. и е погребан до любимата си съпруга в Зубовската гробница в Троице-Сергиевия скит.
За Александър Аркадиевич разказва негов съвременник: „Винаги смел за истината, откровен в мислите и думите си, той запази тези качества до последните си дни, заемайки изключително положение в двора и в царското семейство, при всякакви условия от придворния живот, той знаеше как да свърже изтънчеността на светски човек с благородството и прямотата на войник и тези качества могат да обяснят само общата любов и популярност, на които се е радвал през целия си живот.“
А. А. Суворов , худ. Александър Брюлов, 1830
Източник: https://ru.sputnik.md/culture/20151225/3861120.html