Колкото и да е странно, но руската усмивка има абсолютно различни, дори противоположни функции в сравнение с усмивката в другите страни. Според чужденците руснаците са мрачни, намръщени, не се усмихват. Но липсата на усмивка няма нищо общо с мрачния вид.
Работата е там, че в Русия съществува феноменът „редовна липса на усмивка“. Например в общуването между руснаците усмивката не е показател за учтивост. На постоянната учтива усмивка руснаците казват „дежурна усмивка“ и я смятат за лошо човешко качество, липса на искреност, проява на потайност, желание да се прикрият истинските чувства. В руското общуване не е прието да се усмихваш на непознати. Усмивката при руснаците е предназначена основно за близките хора. Именно затова продавачките не се усмихват на купувачите – те са непознати. На познатите купувачи те ще се усмихнат. При руснаците не е прието на усмивката автоматично да се реагира с усмивка. Дори усмивката на познати не винаги ще бъде посрещната автоматично с усмивка, по-скоро тя ще се приеме като покана за осъществяване на контакт, започване на разговор. За руснаците усмивката е сигнал за проява на лично благоразположение към човека. Руската усмивка показва на човека, към когото е адресирана, че усмихващият се изпитва лична симпатия към него. Усмивката показва лично благоразположение. Затова руснаците се усмихват само на познати хора, защото към непознатите не изпитват лично благоразположение. Затова усмивката, отправена към непознат човек, може да предизвика като реакция питането: „Познаваме ли се?“. За руснаците не е прието да се усмихват, когато изпълняват служебните си задължения или вършат някаква отговорна дейност. Митничарите не се усмихват, защото вършат сериозна работа. Продавачите и сервитьорите също. Не е прието децата да се усмихват в час. Възрастните руснаци учат децата си да не се хилят, в училище да са сериозни, както и когато си пишат домашните или разговарят с възрастни. Една от най-популярните забележки сред учителите в руските училища е: Не се усмихвай, а пиши.
В руското комуникативно съзнание битува правилото, че усмивката трябва да бъде искрено отражение на хубавото настроение и доброто отношение. Имаш право да се усмихваш, когато наистина се отнасяш добре към събеседника си или в момента си в прекрасно настроение. Ако за руснака не е ясна причината, поради която събеседникът му се усмихва, това може да предизвика у него силно безпокойство, той трябва да е наясно с причината. Усмивката трябва да е уместна от гледна точка на околните, да отговаря на ситуацията. Не е прието да се усмихваш, когато положението е напрегнато или наоколо има хора, за които знаеш, че са сериозно огорчени, че някой е болен и т. н. На усмихнатите хора в Русия често им казват: „Не разбирам, какво толкова смешно има!“
С една дума смисълът и значението на руската усмивка могат да бъдат разбрани, когато се вникне в особеностите на руския характер.
Йосиф Стернин