Българската история е богата на герои. Васил Контаров – Комитата е само един от многото, споменът за които не трябва да избледнява.
Васил Контаров е роден през 1851 г. в Котел. Когато е на 21 години, през 1872г., в дома на фамилията му Васил Левски учредява Котленския революционен комитет. Две години след това /1874 г./ двадесет и три годишният Васил Контаров, възприел идеите на Апостола за всенародно въстание, тайно напуснал дома си и се озовал в Румъния сред хъшовете. В продължение на години семейството му не знаело нищо за него и го считали за убит или отвлечен.
През 1876 г. сред разгрома на Априлското въстание, той се включва в сформирания руско-български батальон и участва в Сръбско-турската война в състава на Трета рота на Руско-българския батальон. След разформироването на батальона в гр. Кладово, още на другия ден, всички български доброволци се прехвърлят в Румъния и в Плоещ се присъединяват към българското опълчение, за да вземат участие в Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. В списъка на личния състав с „Пореден № 2975 фигурира името на Драганов, Васил Контаров от Котел, 4-та дружина, 5-та рота, постъпил на 29 април 1877 г. и уволнен на 10 юни 1878 г.“ Заедно с около 10 000 български опълченци, прикрепени към руската армия, той участва във форсирането на Дунава. На 27 юни в Търново присъства на освещаването на българския трицвет, изработен от Елена Грънчарова от Горна Оряховица. Знамето е поверено на 4-та дружина. Под това скъпо за всеки българин знаме Васил Контаров се сражава в ожесточените боеве за Стара Загора, в завземането на Шипченския проход и в драматичните августовски дни /9-11 август/, устоявайки срещу атаките на ордите, предвождани от Сюлейман паша.
При тежки зимни условия преминават Балкана, пренасяйки почти на ръце тежките оръдия край урви и пропасти. Четвърта дружина се сражава при Шейново и води последната си битка за освобождението на с. Тича, Котленско.
След Освобождението на България Васил Контаров, вече с прякора Комитата (с който остава известен до края на живота си) се заселва в добруджанското село Курдуман. Опълченецът започва да се занимава с просветителска дейност – става член на читалищното и училищното настоятелство в селото. Горд българин, отстояващ докрай позициите си, той не допуска други да му налагат мнението си, особено когато става дума за националната чест на българите. През 1900 г. подкрепя селското въстание в Шабленско срещу натуралния десятък, въпреки че с това си навлича гнева на властта. За хората от района той става пример за родолюбие, честност и скромност. По предложение на своите съселяни с указ № 462 от 21.12.1906 година село Куртдуман било наименувано във Василево. В продължение на следващите 10 години живият патрон на селото не само че не се възгордява с нищо, но продължава, макар и вече възрастен, да работи като пазач на чифлика в Малка Калина.
Като опълченец и носител на отличия, бил поканен за освещаването на Хрампаметника Шипка през 1902 г. и награден с юбилейна значка. На 22 септември 1908 г. бил поканен да присъства на „тържественото провъзгласяване на независимостта на България“в гр. Велико Търново. По този повод му е връчена юбилейна значка.
Васил Контаров – Комитата тежко преживява окупацията на Добруджа през 1913 година. Често влизал в конфликт с румънския чокоин Вълкан Флореску. Августовските събития не минали незабелязани за с. Василево. Българските войски били вече пред гр. Балчик.
Радостната вест за настъпването на българските освободители бързо стигнала до с. Василево. Румънското знаме било свалено, накъсано и стъпкано от неколцина мъже. След няколко часа румънски съгледвачи обискирали дома на Комитата, докато той бил на бостана. Търсели оръжието му, което предвидливо бил закопал някъде в двора. Връщайки се в ранния следобед, преди да слезе от каруцата, заедно с още двама негови съселяни били арестувани, завързани и откарани към с. Калина. Спрели в близост до чифлика на Петър Калинков, който по това време бил стопанисван от чокоина Вълкан. Развързали арестуваните и докато войниците се готвели за стрелба, чифликчията казал на Комитата: „Нали си много силен и прочут българин, ха да видим как ще ми паднеш на колене сега!“ Шейсет и пет годишният Васил Контаров го заплюл презрително. Офицерът заповядал: „Бягайте!“ Арестантите затичали по склона към гората. Пропукали пушки. Куршумите настигнали само Комитата. Той паднал. Румънецът надал радостен вик, но раненият се изправил и продължил да бяга. Нов откос го довършил. Пронизан от 11 куршума, паднал до близкия кладенец. Трима мелничари – дядо Август, Пенчо Райчев и Стоян Енчев станали свидетели на кървавата разправа. Убийците се върнали в селото и запалили дома на Контарови. Вярното му куче три дни не пускало никого да приближи до трупа на стопанина му. Прегладняло и изтощено, на четвъртия ден успели да го примамят и да погребат убития без опело, без ковчег, без почести, с мълчаливата молитва на тримата. Васил Контаров бил погребван няколко пъти. Последното му вечно жилище е в алеята на Добруджанските опълченци в Мемориалния комплекс „Военно гробище – музей“ в Добрич.
Един живот на достоен българин, увенчан с достойни дела!
По пътя от Генерал Тошево за Каварна, сред добруджанската шир и в близост до живописна гора е сгушено село Василево. Местните хора тачат паметта на своя патрон Васил Контаров – плочата на лобното му място никога не остава без цветя.
Източник: