На 1 август Православната църква чества Деня на Свети Серафим Саровски.
Роден е в Курск на 19 юли 1754 година със светското име Прохор Исидорович Мошнин (или Машнин) в семейството на богатия и известен търговец Исидор Мошнин и съпругата му Агапия. Рано изгубва баща си. На 7-годишна възраст пада от камбанарията на строящия се Сергиево-казански катедрален храм (на мястото на по-рано изгоряла църква) „Св. Сергий Радонежки“, но остава невредим.
Като юноша Прохор се разболява тежко. Докато боледува, веднъж насън му се явява Св. Богородица, която му обещава да го излекува. Сънят се сбъдва: по време на литийно шествие покрай дома му носят иконата на Богородица и майка му го изнася, за да се докосне до иконата, след което Прохор оздравява.
През 1776 г. отива на поклонение в Киев в Киево-Печорската лавра, където старецът Доситей Киевски го благославя и му показва мястото, където трябва да приеме послушание и да бъде подстриган за монах – Саровския манастир. През 1778 г. става послушник на стареца Йосиф в Саровския манастир в Тамбовска губерния. През 1786 г. приема монашество и чин йеродякон, а през 1793 г. е ръкоположен за йеромонах.
През 1794 г. поради склонността си към уединение заживява в килия в гората, на 5 километра от манастира. Като аскетичен подвиг носел и през зимата, и през лятото една и съща дреха, сам си набавял храна в гората, спял малко, постел строго, четял свещените книги (Евангелието, писанията на светите отци), всеки ден дълго се молел и дълго оставал неподвижно като стълпник на речен камък. До килията си Серафим засадил овощна градина и направил пчелни кошери.
От историите, описани в житието, има 2, които са най-известни:
Според житието разбойници разбрали, че при Серафим често ходят богати посетители, и решават да ограбят килията му. Намират го в гората, докато се моли, както всеки ден; с брадва му счупват главата, но светецът не се възпротивява на насилието, въпреки че по онова време все още е млад и силен. След този случай преподобният завинаги остава силно изгърбен. В килията му разбойниците не откриват нищо ценно. По-късно те са хванати и разпознати, но отец Серафим им простил, по негово искане те са оставени без наказание.
Опитомяването на мечката, която преподобният храни с хляб от ръката си
През 1807 г. преподобните дават монашески обет за мълчание, без да се срещат с никого и да не разговарят. През 1810 г. той се връща в манастира, кадето живее в затвора до 1825 г. Следата от катола е от затвора, приемайки много посетители от манастира и миряните. Някак си го слагате в живота си, той е имал дара на прозрението и изцелението от болести. Прочутият хор го е посещавал, включително цар Александър I. Всички хора, които са идвали с него, са си мислели „Радост моя!“, и през цялото време той го е поздравявал с „Христос воскресе!“. Той основава и постоянно покровителства Дивеевския девически манастир.
Серафим Саровски умира на 2 януари 1833 г. в килията си в Саровския манастир по време на коленичеща молитва.
Сега вярващите го познават като свят старец и аскет, станал известен със своята благодатна сила и милосърдие. Серафим Саровски е известен приживе със своята мъдрост, духовна сила и способност да помага на хората в техните житейски проблеми.
Мъдри мисли
- Страстите се надвиват със страдание и скръб – или избрани, или изпратени от Промисъла.
- Радост моя, моля те, имай мирен дух и тогава хиляди ще се спасят покрай теб.
- Не трябва без нужда да откриваме сърцето си на другите. Когато си сред други хора в света, не е нужно да говориш за духовни неща, особено когато хората нямат желание да слушат.
- Истинската цел на християнския ни живот се състои в това да придобием Дух Свети.
- Всичко ще свърши и ще си отиде – и манастирите, отче, ще се разрушат, а у бедния Серафим в Дивеево до самото Христово пришествие ще се извършва безкръвната жертва.
- Девството е най-висшата добродетел, то е равноангелско състояние и може да замени само по себе си всички добродетели.
Вярва се, че преподобният помага на всички, които се обръщат към него с чисто сърце и искрена молитва. Смятан е за покровител на семейното благополучие, здравето и духовната сила.
Източник: