Днес е Великден, денят, в който празнуваме възкресението на Исус Христос. За православните християни това е най-големият празник, наричан Празник на всички празници.
Христос възкръсва на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е открита от жените мироносици, посетили гроба, а Исус се явява на Мария Магдалена и на апостолите. Тази вечер преди полунощ се отслужва тържествено богослужение.
При обявяването на Възкресението свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.
Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта – победата на Исус Христос над смъртта.
Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича Страстна седмица, т.е седмица на страданието. Нарича се още и Велика седмица. Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след Великден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос.
Момите и момците на този ден се появявали с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава “ Христос воскресе“. Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца.
За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.
За Възкресение Христово патриарх Неофит отправи традиционното си благословение.
„В нашето неспокойно и сложно време, когато изглежда, че злото, враждата и грехът надделяват над доброто, мира, правдата и любовта, пожелавам на всички православни българи приелият страдания и кръстна смърт заради нашето спасение Господ да ни вразумява и вдъхновява в нашия живот!“
Той пожелава на християните православната вяра да бъде за всички нас действена, животворяща сила, която да обновява и освещава душевните ни сили, цялото ни човешко естество.
„Чудото на Възкресението на Христос Спасителя да бъде за нас неизчерпаем източник на тази вяра, тя да ни укрепява в дни на изпитания и да ни вдъхновява в делата ни! Отправяме пасхално приветствие към всички наши духовни чеда и всички хора с добра воля с пожелание до всеки да достигне светлината на Христовото Възкресение! Божията благодат да ни утвърждава в любовта към Бога, светата Църква, Отечеството и към хората около нас. Животът ни да бъде нагледна проповед пред света за нашата вяра в истинността на Христовото Възкресение и вършейки добро според силите си да внасяме своя скромен, но значим принос за възцаряването на мира, правдата, единството и любовта в този изтерзан от страдания и безлюбие свят“.