Как най-богатият човек в Руската империя спонсорира болшевиките

Семейство Морозови са известни като едно от най-богатите семейства в Руската империя. Сава Тимофеевич Морозов, който управлява семейния текстилен бизнес в края на XIX-началото на XX век, е и крупен меценат. Именно благодарение на неговите пари съществува Московският художествен театър, на който е построена и собствена сграда. Но търговецът дарява средства не само за изкуство, но и за революцията.

Учен, реформатор и меценат

Морозов получава прекрасно образование и учи химия в Кеймбридж, където възнамерява да защити дисертация. Но семейни обстоятелства го принуждават да се върне в родината си: здравето на баща му, който се занимава със семейния бизнес, стремително се влошава. Сава е принуден да се потопи в работните дела и да забрави за кариерата на учен.

Подхожда към работата съвсем новаторски и започва преобразувания в текстилното производство. Сава поръчва от чужбина най-новата техника, строи фабрики по последната дума на науката и техниката, за собствени средства създава доста комфортни по тогавашните стандарти тухлени казарми за работниците, поощрява ги да учат. Най-добрите ученици от курсовете за повишение на квалификацията заминават за практика в Англия и Германия. А и заплащането в Николската манифактура е по-високо, отколкото в аналогичните предприятия.

Но интересите на Морозов не се ограничават със стопанската му дейност – той дарява големи суми за благотворителност и е щедър меценат. Именно на него знаменитият Московски художествен театър (МХТ) дължи съществуването си. От младини Морозов страстно обича театъра и поддържа цяла редица подобни заведения в Москва и Петербург – дори създава театър за работниците си. Освен това му допада идеята на основателите на МХТ Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко за общодостъпността на театъра и поставянето на пиеси, които биха отразявали истината за съвременния живот или „благородните съвременни идеи“. Морозов отделя за началото на работата на театъра 10 000 – огромна за онова време сума, която се умножава с времето, понеже МХТ става основното дело на живота на Морозов.

Попълнение на партийната каса

Скоро след присъединяването към съдържателите на МХТ, Морозов се сдобива с допълнителни, огромни по обем разходи – помощта за революционерите. Това става след запознанството му с актрисата Мария Андреева. Според спомените на съвременниците Андреева е била много красива и талантлива и малцина предполагали, че от началото на 1897 г. се увлича по революционните идеи, а към момента на първата си премиера в МХТ вече е убедена марксистка.

Когато се запознава с Андреева, Морозов вече е в напълно разрушени отношения с жена си и между него и актрисата започва роман. Макар Андреева винаги да е подчертавала, че с Морозов я свързва само стабилна дружба, приятелят на търговеца Дмитрий Олсуфиев пише в мемоарите си: „В Москва беше известно, че в цялото това увлечение (Художествения театър) има женско влияние на една от участничките в трупата“. Станиславски в лично писмо до Андреева я упреква в злоупотреба с доверието на Морозов: „Отношението на Сава Тимофеевич към Вас е изключително. Това е от онези отношения, които могат да разрушат живот, карат те да се принасяш в жертва, и Вие знаете това и се отнасяте към него грижовно, почтително. Но знаете ли до какво светотатство стигате Вие в онези моменти, когато актрисата във Вас преобладава?[…] Вие се хвалите публично пред почти непознати за Вас, че Зинаида Григориевна, която Ви ревнува болезнено, търси Вашето влияние върху съпруга си…“

Чрез Андреева Морозов се запознава с марксистите, на които по нейна молба започва да оказва колосална помощ: търговецът плаща гаранциите на арестуваните, купува дрехи и продоволствия за изпратените в Сибир – за всичко това харчи десетки хиляди рубли. По спомените на съветския писател Максим Горки, бъдещ съпруг на Андреева, Морозов е плащал и 24 000 годишно за болшевишкия вестник „Искра“. Сергей Вите, председателят на съвета на министрите, твърди в спомените си, че революционерите са получили няколко милиона рубли от известния меценат. За сравнение сградата на МХТ на Камергерския переулок в Москва, също построена от Морозов, възлиза приблизително на 300 000 рубли. Търговецът е под влиянието на Андреева чак до смъртта си през 1905 г. – към онзи момент актрисата вече две години живее с Максим Горки.

Загадъчна смърт

Увлечението на Сава към болшевиките приключва, когато те, въпреки прогресивността на фабриките на Морозов и огромната финансова поддръжка, оказвана от него на революцията, устройват стачка в завода му в Орехово-Зуево. Сава така и не успява докрай да се избави от шока.

През 1905 г. из Москва дори тръгват слухове, че е загубил ума си. Олсуфиев пише, че след стачката е заварил приятеля си съсипан и разсеян. През април същата година, по настояване на жена му и майка му, е свикан консилиум от лекари, които установяват, че Сава има „тежко общо нервно разстройство, изразяващо се ту в извънредна възбуда, безпокойство, ту в униние, пристъпи на тъга и прочее“.

Но едва ли е бил тежко болен – никой не го отстранява от длъжността директор на манифактурата и той успешно изпълнява задълженията си. Тези несъответствия пораждат версията, според която Морозов се е опитал чрез болестта си да се оттегли от болшевиките, които продължавали да влачат пари от него и да го заплашват. И версията не е лишена от основания, Горки пише на партийния си съратник: „Ако имате някакви вести за Леонид, бащата и изобщо московчаните – предайте ги устно или в писмо, че е много притеснително… Имаме опасения за бащата – в нашите междуособни времена колко му е да строшат черепа на човек?“. „Баща“ болшевиките наричат Морозов. След няколко дни след лекарския консилиум търговецът заминава с жена си зад граница, като официалната версия е, че отива да се лекува.

 Зинаида Морозова в траур

В загадъчната история за смъртта на Морозов има много важно събитие. През 1904 г. си прави застраховка живот за 100 000 рубли – и посочва в застраховката името на предявителя – Мария Андреева. 100 000 за болшевиките са значителна сума.

Пътуването на Морозов зад граница продължава по-малко от месец. На 13 май се прострелва в хотелска стая в Кан. Според свидетелства на близките му в този ден търговецът е бил в отлично настроение, предложил на жена си на другия ден да отидат в Монте Карло, помолил за ягоди със сметана за обяд – кроил планове и, съдейки по всичко, изобщо не си е и помислял за скорошна смърт. Около 16:00 ч. жена му чува изстрел и, като изтичва в стаята, според думите ѝ, видяла през прозореца мъж да бяга. Намерила само записка „За смъртта ми моля никого да не вините“ – без дата и подпис, а следствието признава смъртта на Сава за самоубийство. Роднините и близките му не са съгласни със следствието и предполагат, че Морозов е станал жертва на болшевиките.

Мария Андреева получава от застраховката 100 000, от които 60 000 дава на болшевишката партия. На погребението на Сава не отиват нито тя, нито Горки.

Източник:

https://bg.russiabeyond.com/history/339276-sava-morozov-i-bolshevikite