Изследване на ECFR на отношението на европейците към Русия и Китай

За две години броят на европейците, които смятат Русия за противник и конкурент, се е увеличил значително, показва проучване на Европейския съвет по външни работи. Повечето обаче са за възстановяване на връзките в бъдеще.

Европейците постепенно се адаптират към новите реалности на външната политика, в която има все по-малко сътрудничество между държавите. Те искат да останат неутрални в потенциален конфликт между САЩ и Китай, остават единни по отношение на Украйна, но имат различни виждания за отношенията с Русия след края на конфликта. Това са основните изводи от проучване, проведено от експертния Европейски съвет за международни отношения (ECFR), резултатите от което са публикувани на 7 юни.

Проучването е проведено през април 2023 г. в 11 страни от Европейския съюз – Австрия, България, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Испания, Швеция. Общо са интервюирани 16,2 хиляди души на възраст над 18 години.

Как се е изменило отношението към Русия

В повечето страни, в които е проведено проучването, Русия се третира като противник. Средно 55% от респондентите в 11 страни имат това мнение за Москва, а други 9% я смятат за конкурент. Русия е наречена необходим партньор от 19%, а съюзник само от 4%, други 13% не са определили отношението си.

Две години по-рано, в подобно проучване на Съвета, 35% от респондентите в 12 страни от ЕС са смятали Русия за противник и конкурент, 42% са гледали  на Москва като съюзник и партньор.

През 2023 г. сред страните, в които повече от половината от анкетираните смятат Русия за противник, са Дания (така са характеризирали  Русия  почти две трети от анкетираните датчани), Полша, Швеция, Холандия и Германия. Най-приятелско отношение към Русия са показали гражданите на Австрия, Унгария, Италия и България. В България повече от половината от анкетираните продължават да смятат Москва за необходим партньор и съюзник. В същото време правителството на страната подкрепя общоевропейския курс на санкции, а миналата година беше белязана от няколко двустранни дипломатически скандала.

„Тревожно е, че Италия е някъде по средата: една четвърт от респондентите смятат Русия за съюзник или партньор на Европа или на тяхната страна и само около една трета я смятат за противник. Двусмисленото отношение на италианската общественост към Русия може да постави под съмнение надеждността на подкрепата на италианското правителство за Украйна“, – отбелязват авторите на проучването, експертите от ECFR Яна Пулерин и Павел Зерка. Но, подчертават те, заедно с Нидерландия, Италия се превърна в страната, в която общественото възприемане на Русия претърпя най-голяма промяна през последните две години.

Авторите на изследването отбелязват, че европейските столици имат различни гледни точки за бъдещето на отношенията с Русия. В частност, лидерите на Германия и Франция, Олаф Шолц и Еманюел Макрон, не изключват, че след сключването на мир с Украйна техните страни ще могат да възстановят до известна степен сътрудничеството с Москва, докато лидерите на Полша и Балтийските страни  са се противопоставили на обсъждането на възможността за възстановяване на връзките.

Разногласията обаче са по-малко сред населението на ЕС, посочват експертите. Във всяка изследвана държава 50% или повече биха искали техните страни да възстановят поне някакъв вид отношения с Русия, ако бойните действия приключат с преговори и мир. „Почти навсякъде преобладаващото мнение е, че Европа трябва да поддържа ограничени отношения с Русия, като например да търгува само в определени отрасли. Като цяло, това осигурява основата за европейско обществено съгласие, когато настъпи времето за презареждане на отношенията с Москва“, – заключават авторите на изследването.

Най-много привърженици на прекратяване на всички връзки дори в случай на мирно споразумение има в Полша (39% от анкетираните), Дания (26%), Швеция (26%), Испания (23%). В Австрия и Италия те са малко над 10%, в Унгария и България – съответно 5 и 3%. В тази четворка абсолютното мнозинство е за възстановяване на отношенията. В България мнозинството от анкетираните също са за пълно възстановяване на отношенията, докато в други страни мнозинството е за ограничено възстановяване на отношенията.

Какви са настроенията по отношение на  Китай

Проучването, по оценка на неговите автори, показва, че европейците споделят възгледите за Китай на френския президент Еманюел Макрон, а не на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По време на посещението си в Китай тази година Макрон говори за възраждането на стратегическото и глобално партньорство с Китай и съзнателни избягва критични забележки по повод Тайван, докато ръководителят на Европейската комисия, напротив, произнесе остра реч в  адрес на Пекин,  с  призив за намаляване на рисковете в отношенията. Проучването показва, че европейците не възприемат Китай като държава, която иска да подкопае потенциала на Европа и представлява заплаха за нея.

През двете години, изминали от предишното изследване, нагласите към Китай не са се променили значително. Сега в страните, в които е проведено проучването, почти половината смятат Китай за необходим партньор и съюзник. В Германия, Швеция, Франция и Дания повечето виждат Китай по-скоро като противник, отколкото като съюзник или партньор, но това беше случаят преди две години. Експерти отбелязват, че това е доста парадоксален резултат, тъй като именно лидерите на Франция и Германия се придържат към доста умерен подход към Китай. Жителите на България са най-благосклонни към Китай, където 66% от респондентите наричат ​​тази страна съюзник и партньор, най-малко благосклонни са жителите на Швеция, където 50% причисляват Пекин към противниците и конкурентите.

В същото време европейците не се съмняват, че Русия и Китай действат заедно на световната арена, средно 70% от анкетираните ги смятат за близки партньори. Но това не ги кара да правят изводи, че Европа също трябва  да се отдалечи от Китай, както от Русия. Средно само 22% от европейците в изследваните страни смятат, че икономическите отношения на региона с Китай се спрягат по-скоро с риск, отколкото с изгода.

Автор: Полина Химшиашвили.

https://www.rbc.ru/newspaper/2023/06/08/648056679a79474c14bb2ed8

error: Съдържанието ни е авторско!