Oчевидно е в ход нов световен ред с държавите от БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), които предлагат достатъчно алтернативи на хегемонния Колективен Запад.
„Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, тропащ върху човешко лице – завинаги.“ Това е един от най-известните цитати от романа на Джордж Оруел от 1949 г., „1984“. Думите са изречени от О’Брайън, великият инквизитор на тоталитарния режим в романа на Оруел. Не мисля, че е имало друг по-цитиран автор напоследък от Джордж Оруел и неговите „1984 г.“ и „Фермата на животните“ (добавете към котела цитатите от Олдъс Хъксли в неговия „Смел, нов свят“).
Ако се спрем малко повече на въпроса за глобалното господство на САЩ след падането на Берлинската стена, следва една озадачаваща мисъл как САЩ са успели да установят глобална хегемония за толкова дълго време в толкова незабележими очертания и форми? Погледнато назад, огромен брой нации и/или държави се оттеглиха към удобно решение да посрещнат САЩ (хегемона) с широко разтворени обятия. Начините, по които САЩ успяха незабележимо да разпространят господството си, са чрез всякакъв вид тяхно културно, образователно, икономическо, финансово и политическо влияние, проникващо през пукнатините и разломите на всяка обществена структура. Те неизменно имат едни и същи механизми за прилагане, едни и същи тактики за разгръщане, същите стратегии за безкрайно повтаряне, които са лесни за „четене“ и „прозиране“, ако се повторят достатъчен брой пъти. Когато извършителите зад завесите са попитани как е възможно винаги да използват едни и същи тактики в своите цветни революции и смени на режими, те отговарят с пренебрежителна фриволност: „Защото то работи. Защо да го променяте, ако то работи всеки път?“
На въпроса защо Глобалният Запад упорито настоява за военни решения на продължаващата украинска криза, някои коментатори са склонни да мислят, че най-вероятно защото тяхната политика на хегемония и непрекъснато подстрекаване към война, за щастие, започна да замира. Политиката на имперско господство и монопол на САЩ започва да става неустойчива. Съюзниците на САЩ от тази страна на Атлантика в повечето случаи бяха непоколебимо лоялни и се подчиняваха сляпо на глобалния шериф до 2003 г. и категоричния отказ на Германия и Франция да се присъединят към предстоящата им инвазия в Ирак. По този повод страните, които съставляват най-мощните стълбове на ЕС, отрекоха хегемона от самодоволната му арогантност към незаконна интервенция. Този исторически момент може да се разглежда като трамплин за създаването на многополюсен свят през новото хилядолетие, но той не сложи край на еднополярността. САЩ продължиха да се държат както преди. Продължи с повече намеса във вътрешните работи на огромен брой страни, продължи окупацията на Афганистан най-очевидно, съчетана с цветните революции и „арабските пролети“ от всякакъв вид и и всичко това прерасна в неумолимо разширяване на НАТО.
След това дойде 2018 г. и критичният момент, когато Владимир Путин обяви, че Русия произвежда хиперзвукови оръжия, което означава, че Русия изпревари САЩ за първи път. В това отношение Русия получи стратегическо предимство. Това може да е краят на еднополярността, каквато я познаваме, но проблемът остава, че е трудно за САЩ да признаят неизбежната си гибел.
В ретроспекция, исторически е имало много войни с насилие и падане на империи поради техния упадък и влошаване на дадено общество или цивилизация. Да си припомним руския мислител Николай Данилевски, биолог по професия, възприел органичния възглед за света.
Човешките цивилизации, твърди той, са органични същества, които се раждат, съзряват и умират. Нито една от тях не може да се каже, че представлява „Краят на историята“. В най-известния си труд, озаглавен „Русия и Европа“, той очертава теорията, че Русия и Западна Европа са напълно различни „културно-исторически типове“. Според него различните културно-исторически типове са се развивали по свои собствени пътища.
В противовес на теориите за културна конвергенция, той сравнява света с градски площад, от който различни пътища (т.е. различни цивилизации) тръгват в различни посоки. Всеки културно-исторически тип е вътрешно различен и следователно няма смисъл да се опитваме да го принуждаваме да се развива по пътя на друг. Осуалд Шпенглер също въвежда мироглед, основан на цикличния възход и упадък на цивилизациите, в който той твърди, че една култура процъфтява върху почвата на дефинируем пейзаж и умира, когато е изчерпала всичките си възможности.
Днес ситуацията е много различна, като се има предвид, че има две ядрени сили с огромен потенциал да унищожат света. Световната сила, която е в стръмна низходяща тенденция, е драстично по-опасна в своя смазващ потенциал да разбие света. Ситуацията изглежда много по-опасна отвсякога, защото САЩ са твърде склонни да попаднат в капана на Тукидид с Китай.
В действителност, новият световен ред очевидно е в ход с държавите от БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), които предлагат достатъчно алтернативи на хегемонния Колективен Запад. Зараждащият се силует на многополюсния свят отдавна се очертава и с времето ще придобие по-стабилна форма. Западът не успя да направи по-значителен напредък към Далечния Изток и Глобалния Юг в общ план, ако изключим Япония и Южна Корея от уравнението.
Човек трябва просто да обмисли за момент множеството сложни изявления за напредващия многополюсен свят, дадени от Сергей Лавров до момента:
„За съжаление, нашите американски колеги все още искат да действат само на базата на диктуващи политиката, поставяне на ултиматуми, не искат да чуят гледната точка на други центрове на световната политика.
Съединените Щати отказват да „признаят реалността на зараждащия се многополюсен свят“,
„На фона на сегашния сериозен етап в историята на международните отношения Русия и Китай ще вървят към многополюсен, справедлив световен ред“
„Ние преминаваме през много сериозен етап от историята на международните отношения. Убеден съм, че в резултат на този етап международната ситуация ще стане значително по-ясна и ние ще се придвижим заедно с вас, заедно с другите ни съмишленици, към многополюсен, справедлив и демократичен световен ред.“
Някои западни коментатори твърдят, че Русия е изправена пред по-нататъшна изолация, защото „всички“ „демократични“ страни са й наложили лавина от санкции и са я осъдили публично в Общото събрание на ООН след началото на руската специална военна операция в Украйна. Всички тези страни, които са склонни произволно да си приписват „демократичния“ знак, най-често продължават неправомерно да твърдят, че Русия има подкрепата на страните, които не познават либералната демокрация в своите автократични режими. За съжаление, разпространението на тези неоснователни митове се дължи най-вече на корпоративната западна медийна пропаганда.
Първо и най-вече, това твърдение се основава на погрешна логика. Броят на страните, които са въвели санкции срещу Русия, е около 30, а броят на държавите, които са гласували в Общото събрание на ООН, е 140, от които 110 държави не планират да налагат санкции на Русия и те също не искат да упражняват натиск върху нея. Ако направим малко елементарна математика, 6,5 милиарда души живеят в страни, които не са наложили санкции срещу Русия и няма да ги наложат. Дори тези продължаващи колосални промени очевидно водят до разделяне на света на два полюса, другият се състои от 6,5 милиарда души, което всъщност е, ако се погледне от друга гледна точка, целият свят без Колективния Запад
Вече са настъпили огромни промени в глобален мащаб. Понастоящем отвореното икономическо сътрудничество се е смесило с регионалното и международно геополитическо сътрудничество между БРИКС, ШОС и извън тях. Тези страни продължават да развиват сътрудничеството си с Русия и, разбира се, с Китай.
Връщайки се към западните (погрешни) възгледи за света, разделени на произволно приписани демокрации от една страна и произволно остракирани автокрации от друга, произходът на тези погрешни възгледи със сигурност произлиза от принципите разделяй и владей на западното надмощие и колониализъм. Този колониален светоглед е отразен в думите на Жозеп Борел и неговата доста арогантно Този колониален светоглед е отразен в думите на Жозеп Борел и неговата доста арогантно тромава метафора „ЕС е като градина срещу останалия свят като джунгла“ . Никакви дълги извинения няма да помогнат на този нещастен неизбран бюрократ от Брюксел с неговите тромави „остроумия“ в неговия крайно расистки дискурс.
Очевидно това е огромно усилие за „задушаване“ на света с изкуствено разделение, усилие на „всеобхватна война“ с „всички пламтящи оръжия“ срещу създаването на многополюсен свят в най-бруталния стил на Макиавели, макар и в духа на 21 век. И да, за да не забравяме, предстоящата гибел на САЩ да се оплитат в друг капан на Тукидид с Китай.
В случай, че „(не)демократичната“ Европа с нейните крайно безразсъдни ходове загуби монументалния си пазар в Китай, както и богатите и достъпни руски ресурси и с перспективата много компании да заминат за повече обработваеми пасища за САЩ, привлечени от стимулите на Байдън Build Back Better (възстановяване, рехабилитация и реконструкция след бедствие), в градината на Борел, вместо да цъфтят стотици цветя, ще се превърне в безплодна пустош.
Автор: Наташа Райт
Източник:
https://strategic-culture.org/news/2023/05/30/a-multipolar-world-is-emerging/