По това време значителна част от руската интелигенция напуска страната.
Към началото на ХХ век българска и руска църква имат сложни отношения: например при решаването на българския църковен въпрос Русия е на страната на Константинополската патриаршия, което обаче не пречи на българското висше духовенство да получава образование в руски академии.
Във взаимодействието на руските мигранти с българското общество има две основни тенденции: от една страна представителите на руската култура се стремят да я запазят (в което България щедро им помага), от друга страна, те искат да се впишат в живота на приемащата страна и до голяма степен успяват, тъй като имат добро образование.
Руските имигранти водят активна просветителска дейност и преподават в български учебни заведения – например в Софийския университет. През 1920-30-те г. професорите в Софийския университет имат право да четат лекции на руски език, а студентите – да вземат изпитите си на него. Важна роля играе църковният историк Николай Глубковски, един от основателите на богословския факултет на СУ, бивш професор в Петроградската духовна академия и учител по закон на дъщерите на император Николай II. По време на емиграцията си Глубковски публикува повече от 100 научни труда, в това число за българска църковна история – за Иван Рилски, за писмеността, за Константин Философ, Климент, митрополит Търновски и т.н.
Николай Никанорович Глубоковски, 1910 г.
Свободни източници
Открити са руски гимназии и военни училища (в София, Пловдив, Велико Търново, Пещера, Шумен, Ямбол, Нова Загора и др.) Преди установяването на съветско-българските отношения те се ползват с материалната и морална подкрепа на българското правителство, което обаче не им налага някакви специални задължения. „Задачата ни не е да денационализираме руското училище, а напротив, да му помогнем с всички сили да запази националната си идентичност, за да може да възпитава истински руски хора“, казва министър-председателят Александър Цанков.
Важно място заема Пастирско-богословското училище „Свети Кирик“, което съществува от 1922 до 1936 година. Епископ Дамян (Говоров) получава управлението на полуразрушения Горноводенски манастир „Св. Кирил и Юлита“, където се създава институция за обучение на свещеници на РПЗЦ и БПЦ. Обучението продължава 3-4 години и следва дореволюционната програма, като преподаватели са руски богослови.
Българската православна църква симпатизира на руското духовенство: на 17 юни 1922 г. Българският Синод нарежда да се моли за руския народ и Руската православна църква, а през 1923 г. изпраща послание до българското правителство и международните организации с молба за съдействие за прекратяване на преследването на християните в Съветска Русия.
Храм-паметник „Рождество Христово“ на Шипка
През 1922 г. поради възникването на СССР българското правителство настоява руското дипломатическо представителство да бъде ликвидирано. Тогава успяват да прехвърлят имуществото на Руската църква. Когато през 1934 г. България решава да установи дипломатически отношения със СССР, руската църковна собственост в България е застрашена. Предусещайки това, Българският Синод предварително назначава комисия по правното състояние на този имот и оказва натиск върху българското правителство.
БПЦ успява да избегне закриването на руски храмове – едно от условията за нормализиране на отношенията между България и СССР е запазването на предишния статут на руската църковна собственост. В резултат на преговорите някои църкви, като храм-паметника на Шипка и Ямболския манастир, са дарени на българския народ при условие, че ще ги управляват само българи (без никакви руски преселници). Руската миграция приема тази новина болезнено, тъй като духовенството вярва, че тяхната мисия е да запазят предреволюционната Русия и да я възстановят в бъдеще. Идеолог на руския монархизъм е предстоятелят на храма на руското посолство в София архиепископ Серафим (Соболев). Той, между другото, допринася за признаването на Българската църква (схизмата е премахната едва през 1945 г.).
Богучарски архиепископ Серафим (Соболев) е един от най-видните духовници на нашето време. Архиерей на Руската православна църква, чието архиерейско служение почти изцяло преминава в България. Той идва от Русия в България, и близо 30 години обгрижва духовно както руските емигранти, така и множество българи, в това число и духовници. Той оглавява руските православни общини в България от 1921 до 1950 г. В служението му съществено място заема борбата за чистотата на Православната вяра. Автор на безценни богословски трудове и проповеди, както и на акатист на свети Йоан Рилски Чудотворец, когото нарича „слава и красота на Българската църква“.
На 26 февруари 1950 г., празника Тържество на Православието, владиката завършва земния си път.
Погребан е в криптата под олтара на руския храм-подворие „Св. Николай Чудотворец“ в София, където от кончината му до днес вярващи от всички възрасти и социални кръгове отправят към него молитви за помощ и свидетелстват за неговото чудотворство.
Храм-подворие „Св. Николай Чудотворец“ в София
Нападението на Германия срещу СССР променя положението на руските мигранти в България: те са поставени под строг контрол. Част от руските мигранти виждат в новата война възможност да свалят болшевизма и да се върнат у дома – затова чрез българското правителство те се записват в Руския охранителен корпус, който воюва на страната на Германия. Въпреки това, по-голямата част от руските мигранти остават извън политическата борба и съчувства на своите, останали на територията на СССР.
Деца на руски емигранти във Варна, 1925 г
Големи надежди за завръщане има и руското духовенство, включително архиепископ Серафим, който започва да се подготвя за заминаването си. Но още през 1942 г. става ясно, че нацистка Германия има негативно отношение към Православната църква и категорично няма да подкрепи руското духовенство в техните монархически стремежи за възраждане на Русия. Третият райх забранява пускането на руски свещеници-емигранти от България в СССР.
Когато в България идва на власт прокомунистическото правителство, животът на руското духовенство се променя драматично: комитетът по делата на руските бежанци се превръща в Комисия за ликвидиране на руската акция в България, а на бившите поданици на Руската империя се предлага да получат съветски паспорт. Част от руската духовна емиграция е подложена на репресии, а България започва да строи комунизма. Влиянието на руското духовенство в България намалява.
Източник:
https://bg.russiabeyond.com/history/339134-ruska-tsurkovna-imigratsiya-bylgariya