Автор: Елизео Бертолази – учредител на МДР от Италия
В Милано с огроен успех првемина концертът на пианистката Валентина Лисица.
Световноизвестната пианистка от украински произход изпълни майсторски 24 прелюдии от Сергей Рахманинов, руски композитор и музикант, по случай 150-годишнината от рождението на композитора.
Това беше превъзходен, необикновен спектакъл без антракт, завършил с искрени и много дълги аплодисменти от страна на присъстващите. Посланието към публиката беше силно и ясно: културата не може да има политически нюанси и да бъде обект на предразсъдъци и цензура.
Припомняме, че миналата година беше отменен концертът на Валентина Лисица в театър „Ла Фениче“ във Венеция. Причината беше, че пианистката се „осмелила“ да свири насред руините на освободения Мариупол.
Изпълнението ѝ в Донбас го сметнаха за политически акт – декларация за близост с Русия, което не остана незабелязано в русофобските кръгове в Италия (уж люлката на културата!), концертите ѝ във Венеция бяха незабавно отменени.
Инициативата за поканата на пианистката в Милано дойде отдолу, от гражданското общество, от Комитета на промоторите, италианци, които въпреки официалната позиция на Италия все още вярват в културата като универсално послание към света. Сред най-авторитетните членове на Комитета бяха посланикът Алберто Браданини, историкът Франко Кардини, издателят Сандро Тети, писателката Джермана Леони, геополитическият журналист Манлио Динучи, музикантът Мирко Преатони, президентът на Асоциацията „За свят без войни“ Берениче Гали, адвокатът Фламинио Мафетини. Както точно каза журналистката и писателка, инициаторката на концерта Джини Тоски Марацани Висконти: „Културата, изкуството и музиката трябва да са преди всичко над политиката, защото те създават мостове между хората и народите“.
Оттук и желанието да организираме, съвместно с телевизионния канал „Byoblu“, с програмата „Pangea Grandangolo“, концерт, който да върне вниманието към един неотменим принцип: културата като такава е елемент от растежа на обществото.
Както правилно отбеляза Мирко Преатони: „Горди сме, че организирахме това музикално събитие. Важно е да върнем тези културни пространства. Този концерт и като цяло подобни инициативи представляват конкретна акция с голяма символична стойност. Това означава да помним кои сме – Италия е люлката на музиката и изкуството – да уважаваме себе си, да сме готови да уважаваме и слушаме другите, твърдо вярвайки, че красотата и истината са неудържими“.
Организирането на събитието не беше лесна задача, много театри, с които се водеха преговори, когато разбираха, че това е концерт на Валентина Лисица, отказваха предложението. В крайна сметка обаче организационният комитет успя да намери частна зала, специално оборудвана за концерта.
На концерта присъства Дария Пушкова, директор на Руския център за наука и култура в Рим, ето и нейните впечатления:
– Валентина Лисица на сцената е магия, чисто изкуство! Споменът за нейните пръсти, пърхащи по клавишите на пианото, ме кара да настръхвам. Това ниво на умение, талант от такава величина е рядкост – и трябва да бъде обявен за световно културно наследство отвъд границите. Много се радвам, че днес тук, в Милано, бяха изпълнени 24 прелюдии от Сергей Рахманинов, посветени на 150-годишнината от рождението на композитора. Тази програма и фактът, че италианската общественост настоя Валентина Лисица да дойде, след като тя получи отказ в „Ла Фениче“, показва, че Италия остава едно от малкото места в Европа, където гласът на руската култура звучи силно и ярко, въпреки бариерите.
Валентина Лисица ми даде това ексклузивно интервю:
– Знаем, че театър „Ла Фениче“ във Венеция, уви, Ви отказа концерт. Но сега успяхте да свирите в Италия. Какво мислите, какво чувствате? Голяма радост е, че в крайна сметка всичко се получи …
– Това наистина е пробив и, може да се каже, победа. И нещо повече – обща победа, не само моя: идвам, свиря тук пред една прекрасна публика. Но това наистина е обща победа, това е победа на обществото, на онази другата Италия, която не е съгласна с официалната гледна точка, която прекрасно разбира за какво е борбата, прекрасно разбира нуждата от мир и сътрудничество. И плодът на тази борба е нашият концерт. Триумф на свободата на словото, свободата на мнението, триумф на мира и доброто. Рахманинов, който е отменен заедно с цялата руска култура, е част от неотменената европейската култура, и световната. Между другото, коренът на фамилията Рахманинов е Рахман, едно от имената на пророка, в превод – молитва, и така всичко в света е свързано… Ние всички сме едно семейство. И този концерт подчертава как можем да живеем, работим, да се наслаждаваме на великата музика заедно.
– Заедно… Да, така е, абсолютно съм съгласен с Вас, това е победа на цивилизацията, победа на културата над варварството…
– Да, културата е точно обратното на варварството. И когато се опитват да премахнат културата, какво остава? Не остава празно пространство, остава нейният антагонизъм: плъзгаме се към варварството.
– Моля, кажете ми какви бяха чувствата ви, когато получихте отказ от театър „Ла Фениче“?
– Знаете ли, изразих го в социалните мрежи по най-добрия начин, именно формата на отказ ме обиди до дъното на душата ми. Разбирам, че ситуацията е трудна, въпреки че вижте, като американка, никога не съм се сблъсквала с това, когато САЩ нахлуха в Ирак, никой не ме е карал да пиша писма, осъждащи режима на САЩ, концертите ми не бяха отменени в Европа. Въпреки че не всички в Европа бяха съгласни с това, Германия не изпрати свои войски тогава, но нищо не се случи. Сега има Специална военна операция и концертите започнаха да се отменят. Разбирам, че практически сме в студена война и, слава Богу, не гореща, въпреки че вече е много топла. Това, което ме възмути в случая, въпреки че концертите бяха отменяни неведнъж и преди това, е това, което организаторите ми написаха. Уж те първо ме „наели“, тъй като съм етническа украинка, гражданка на Украйна. И така си признаха, че са искали да подкрепят Украйна! Но когато разбраха коя съм всъщност, за „петия ред“ в паспорта, отмениха този концерт! В отговор им написах, че са ме обидили до дъното на душата ми не с отмяната, а с факта, че са ме „наели“ да свиря не защото според музиколозите се смятам за един от най-добрите изпълнители на Рахманинов, а защото съм украинка! Това беше невероятно обидно!
По-късно написах в социалните мрежи, че това точно повтаря историята на т.нар. прекалявания в Съветския съюз. Майка ми тогава беше отличен работник, работеше във фабрика. За тези ѝ качества решиха да я предложат за Върховния съвет – това е огромна чест, животът ѝ щеше да се промени за миг, тя щеше да влезе в елита на страната. Тя беше предложена, а след това я извикаха и ѝ казаха: „Знаете ли, другарко Лисица, много Ви се извиняваме, но направихме грешка. Мислехме, че си украинка“. И решението беше отменено! Тоест майка ми беше предложена не заради начина, по който работеше, не заради това, че беше отличен синдикален организатор, а заради паспорта. И същото нещо ми се случи на мен в XXI век, в Европа, в Италия! Ето това е удивителното!
– Кажете ми, моля, знам, че сте свирили в Донбас, това, разбира се, е героично решение. Каква беше мотивацията ви да свирите там, на място, където е много опасно?
– За мен единствената мотивация като музикант е, че Бог ми е дал талант и съм длъжна да го споделя. Никога не питам моята публика какви са политическите им възгледи, за кого са гласували: републиканци или демократи са? Свиря навсякъде, където хората имат нужда от музика. И за мен да отида в Донбас, когато ме поканиха от Филхармонията, не беше въпрос дали е опасно или не, защото ние идваме и си отиваме, а хората живеят там! И героите всъщност не са музикантите, които идват, а тези, които под бомбите се редяха и изкупуваха билетите за филхармонията и театрите, за да дойдат на нашия концерт. Хората, които живеят вече 9-та година под бомбите, готови да умрат всеки един момент… Това са истинските герои! А за мен това не е героизъм. За мен не стоеше въпросът да отида или да не отида да свиря за тези хора. Ако на някого не му е харесало, ако го е сметнал за престъпление, това е на негова съвест. „Фигаро“ дори писа, че съм свирила върху костите на загиналите хора в Мариупол и ме противопоставиха на един от азовските бойци, който изпя някаква патриотична украинска песен в мазето на Азовстал, – ето така трябвало да постъпва истинският украинец. Но това са дреболии, че е изпекъл пица с нацистки символи и че поздравява с нацистки поздрав, това не се брои! Тоест, за мен, разбира се, беше шок, но, връщайки се към нашата тема, за мен не стоеше въпросът къде трябва да свиря! Свиря навсякъде, за всички, които имат нужда.
Благодаря Валентина! Вие сте не само изключителен музикант, но и пример за човешко достойнство. Благодаря на Бог, че има хора като теб по света! Горд съм да те срещна! Благодаря Валентина! Вие сте не само изключителен музикант, но и пример за човешко достойнство. Благодаря на Бог, че има хора като Вас по света! Горд съм да Ви познавам!
Източник: https://www.stoletie.ru/rossiya_i_mir/osvobodim_muzyku_ot_rusofobii_651.htm