Автор: Елизео Бертолази
В Милано на площад „Дуомо“ се проведе голяма демонстрация с молба за мир.
В Италия почти всяка седмица се провеждат в най-големите италиански градове демонстрации срещу доставките на оръжия за Украйна и за оттеглянето на Италия от НАТО.
Голяма демонстрация беше организирана в събота на 25 март в самия център на Милано на площад „Дуомо“.
Площадът беше пълен с хора, които повече от два часа слушаха изказванията на множество оратори!
Разбира се, авторитетът на множеството лектори, които се изказваха един след друг от трибуната, допринесе за успеха: Паоло Боргоньоне, Алберто Контри, Карло Фрексеро, Паоло Беки, Гая Фузаи, Рафаела Реголи, Никола Ведовино, Лука Теодори, Елизео Бертолази, Паоло Сенсини.
Изключителното е, че инициативата тръгва изцяло отдолу – от хората, които сами се организират и създават събития. Това е нова сила, която излиза от италианските площади. Тази воля за промяна е в състояние да обедини хора с различни политически възгледи, защото всички те имат нещо общо – желанието за мир.
Бях поканен да разкажа истината като репортер от Донбас. Говорих за ужасното въздействие върху град Донецк на оръжията, които НАТО изпраща на режима в Киев. Оръжие, което се използва за унищожаване на цивилни цели. Тези експлозии се случват почти всеки ден и задълбочават трагичните смъртни случаи на цивилни: жени, деца… Това си е чист тероризъм. В тези необмислени атаки украинската армия се ръководи единствено от перверзното желание да сее ужас сред цивилното население. Но Донецк не се е предавал в миналото и няма да се предаде и сега. Спомням си лозунга, който прочетох в едно училище в Донецк: „Моят град стои върху кръв, защото не застана на колене“. Той обобщава героизма и силата на град Донецк.
Ситуацията става все по-драматична, но италианското правителство не само не преразглежда избора си в полза на безусловната подкрепа за правителството в Киев, но дори я увеличава.
Разбира се, нищо не се споменава за убитите цивилни в Донецк, тези съобщения не се появяват в националните медии.
Свидетели сме на ужасна ескалация, създадена от властите в Киев, искащи все по-мощни оръжия!
Зеленски продължава да третира Европа и нейните политически представители като свои слуги, продължава да ни диктува каква политика да следваме: повече санкции, повече оръжия.
Но ние знаем, че нови санкции срещу Русия означават унищожаване на италианската и европейската икономика, като се има предвид, че руснаците насочиха износа си към други страни. Знаем, че повече оръжия означава, че руснаците също ще засилят отговора си.
Европейските политици вече открито казват, че Украйна и Западът трябва да победят Русия! Но как и по какъв начин ще стане, не казват! Но разбират ли европейските политици, че Русия е световна военна сила с ядрени оръжия? А народите в Европа добре осъзнават абсурдността на тези твърдения и протестират.
Зеленски унищожава Европа, за да служи на чии интереси?
Зеленски провокира ескалация, която носи безкрайна смърт и унищожение на страната и народа му и може също така да повлече Европа надолу. Защо?
Докъде ще ни отведе тази ескалация? Вече една година даваме на режима в Киев оръжие, а после? До кога?
Ние наложихме санкции на Русия, като се оттеглихме от руския пазар. Внасяхме руски газ на много ниски цени и го отказахме. Нашето богатство идваше и от това, че плащахме евтино за енергията. Сега много предприятия се затварят и много италианци остават без работа. Изправени сме пред колапс на италианската производствена система.
И всичко това защо? За „Слава на Украйна“?
За съжаление, никой от италианските институционални авторитети не смее да си зададе тези основни въпроси. Политици, интелектуалци, историци, водещи журналисти, пацифисти, дори духовници… всички млъкнаха. Парадоксът е, че днес в Италия по отношение на Украйна чуваме призиви за мир от професионални военни.
Столтенберг каза: „Западът се готви да подкрепи Киев в една дълга война на изтощение“.
Какво правим ние италианците? Очевидно италианските политици се обединиха веднага, без дискусия или вътрешен дебат.
Но ако прочетат италианската Конституция, в чл. 11 се казва, че Италия „отхвърля“ войната!
По този начин е ясно, че италианската Конституция не позволява на нашите правителства да участват в дългосрочни войни на изтощение.
Това предполага, че след като войната избухна, Италия трябва да е въвлечена не в подготовката за дългосрочна война, а в подготовката за мир. „Не на войната“ е предпоставката на „да“ на мира. Но нищо от това не личи от решенията на италианското правителство.
Италия е страна, в която който и да управлява, в крайна сметка няма да може да направи нищо, освен да приеме икономическите мерки, приети другаде, както и политическите и военни решения, взети също извън нейните граници. За съжаление това се вижда от всички, факт е, че Италия е страна с ограничен суверенитет, нейните институции са лишени от каквото и да било политическо значение при вземането на решения.
Всичко се обсъжда в публичните дебати, с изключение на днешния фундаментален проблем: как да излезем от задънената улица, в която ни вкара войната в Украйна.
Не можем да говорим за това, защото всеки, който публично повдигне този въпрос, веднага ще бъде дискриминиран, маргинализиран и етикетиран като „путинист“.
Светът се обърна с главата надолу: сега да говориш логични и разумни неща означава да си екстремист. Вместо това, следването указанията на Зеленски означава поемане на отговорност.
Има само един изход: да търсим мир, да възобновим политиката, дипломатическите и търговските отношения. Хората го разбират, политиците не го разбират!
В Италия съществува несъгласие срещу правителството, дори ако то често е фрагментирано в много политически и регионални реалности.
Това, което липсва, както винаги в Италия, е смел, силен политически субект, носител на политическа визия като цяло и най-вече в дългосрочен план. Проницателен политически субект, пълен с добра воля, който е в състояние да събере тези искания отдолу, за да ги трансформира в конкретни прагматични и програмни политически действия, способен да направи очакваните политически промени в Италия. Желанието за промяна сред хората е очевидно, да се надяваме, че този нов политически субект може да дойде от площадите.
Източник: https://katehon.com/